ВижМеждународен литературен фестивал за деца и младежи

Виктор Паунов за наградата „Константин Константинов” и творчеството си

Както вече обявихме Виктор Паунов е носителят на националната награда „Константин Константинов” в категория „Илюстратор” за 2019 г., а ние имахме възможността да си поговорим с него за престижната награда и творчеството му.

Честито! Какво означава за теб тази награда?

Тази както и другите, надявам се – отбелязване на текущо, може би поредно постижение, а не отчитане на мястото на вече възрастния, симпатичен, макар и поовехтял, „заслужил“ художник. И друго – посочване на някого, за когото важат общовалидните, приложими навсякъде по света критерии за професионализъм и естетика.

Ти спечели приза с книгата „Котаракът Франт и загадъчният остров” на Иван Раденков (изд. Enthusiast). Разкажи ни малко повече за нея и работата ти по произведението.

Без съмнение, интересно и забавно произведение на човек (Раденков), владеещ Силата и Магията на словото, създаващо истории, излъчващо завършеност, макар и в кратка форма. Като добър читател оценявам текстовете, въздействащи подобно тези на Борис Априлов или Киплинг със своята свежест, закачливост и хрумки (много важни за детското възприятие на света), а като художник – с възможността за разнообразни художествени подходи в създаване на убедителна приказна реалност и специфични композиционни решения в т. ч. успешна работа с типографията и други графични материи в цялостното издание.

Ако можеше да избереш книгата от цялото ти творчество, която да предложиш на журито, коя би била тя?

В подтекста на въпроса се подразбира, че художниците, вкл. аз, вече сме създали върховото си постижение, то е някакъв еталон, константа, от която движението е надолу!? Принципно не разсъждавам за работата си (вече 40 г.) по различните издания, и тези за деца, като поредно движение в някакъв затворен кръг, основан на опит и рутина. Опитвам се да подхождам различно (не само технически или технологично) към всеки проект и това се предполага от различния му характер, сюжет, време, таргет група. Също така, усилията в работата ми са съсредоточени в осъществяването на проекта – не мисля за жури, награда, радвам се и посрещам с любопитство всяка нова възможност и предложение. Смятам, че е добре за художника да се трансформира, дори да подхожда неочаквано, не случайно хабилитационният ми труд за длъжността „ професор“ се казваше „ Метаморфози“ и показваше готовността ми да се различа от себе си и да изляза от зоната си на комфорт.

Ще те върна малко назад във времето, поглеждайки немалкото книги, които си правил, коя не харесваш днес и би искал да направиш отново?

Мисля, че както стана дума по-горе, е добре човек да се променя. Това не отрича положението, че добрият професионалист осъществява дейностите си в съответствие с конкретиките на момента и актуалния си опит, информация, надграждане и т. н. Със сигурност може да ми изглежда нужно днес да променя нещо във вчерашните си работи, но това засяга само някой и друг детайл , и то поради новите лични и технически възможности и поради склонността ми да уча непрекъснато. Идеите си и концепцията за едно или друго решение назад във времето не бих променил сега, те са за мен белези на развитието ми и знаци За комуникацията ми с хората.

А коя е любимата ти книга, с която лично се гордееш, че си имал възможност да създадеш? Защо?

Любимо преживяване за мен ще остане работата ми по книгата „ Вампири, гундураци, змей“ заради изключително плодотворната ми работа с обичния ми приятел Красимир Мирчев – уникален човек, ерудит, творческа личност, бохем. По принцип обичам работата си и я цена достатъчно, за да не изпитвам голямо напрежение или досада.

Ти си преподавател по илюстрация в Националната художествена академия. Разкажи ни малко повече за работата ти със студентите и на какво искаш да ги научиш?

Няма нищо по-добро от това да работиш с млади хора, това ме зарежда и държи в кондиция, аз самият научавам и разбирам много нови неща от тях. Добре е, ако те желаят да получат в пълнота това, което мога да им дам като информации, идеи, споделен опит, примери, добри образци на артистично поведение, тънкости от „занаята“ на художническата професия. Винаги казвам, че е добре, ако задачите и проблемите се посрещат като предизвикателства, които човек трябва да преодолява – така се осъзнава собственото място и възможности. Споделям със студентите и това, че работата и опитите на художника не се изчерпват само с коректното и резултатно изпълнение на образователната програма, човек трябва да се развива и самостоятелно, извън учебните конкретики и изисквания. Разбира се, основна „мантра“ във вербалното ми общуване със студените е постановката за осъзнаването и правилното използване на времето и необходимостта от професионална дисциплина и организация, и не на последно място – „legere necesse est“!*

* трябва да четете – бел. ред.

Какви нови илюстрации да очакваме от теб в скоро или не в толкова скоро време?

Обмислям проект за четири приказни истории на писателя Асен Сираков, който смятам да споделя с колеги (групов проект). Ако е рекъл Бог, може да се осъществи преди края на 2019.

 

 

Add a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.