ВижБиенале на илюстрацията 2018

Коледен панаир на книгата 2017 г. – обзор, импресии и новини 2018 г.

За пръв път от доста време Коледният панаир на книгата има по-различно усещане от преди. Не знам дали е от остатъчния вкус на мрамор, който все още прискърцва между зъбите ни от пролетното издание, или се дължи на хубавото предколедно време, или на факта, че тази година и ние участваме активно в програмата, но усещането е „по-така”.

Панаирът започна с три кратки, но официални откривания. Първото обяви книжната седмица за започнала. Заместник-кметът на София Тодор Чобанов, Председателят на АБК Велизара Добрева, официалните представители на културните центрове на Вишеградската четворка, както и Софийската филхармония посрещнаха първите гости на панаира в Централното фоайе.

Велизара Добрева, „Егмонт България” ЕАД Председател на Управителния съвет

Малко по-късно се състоя откриването на щанда на страните от Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Словакия и Унгария) в Мраморното фоайе. Вечерта на първия ден приключи с откриването и поставянето на началото на петия Софийски международен литературен фестивал с първата дискусия в програмата – „Среща на поколенията”.

Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Словакия и Унгария) в Мраморното фоайе

Вера Петрова (програмен директор на Софийския международен литературен фестивал) – „Среща на поколенията”

 

Тази година фестивалът беше изключително наситен и богат на теми, срещи и дискусии. Бяха засегнати някои основни и дори болезнени въпроси на книжния живот в страната като самоиздаването, книжните трейлъри и практиките на четене. В центъра на втория ден на панаира бе откриването и дискусията „Поколението Милениум – ИЛЮСТРАТОРИ. Трудната среща с българския издател”. Това е първата изложба, която сайтът „Българска илюстрация” организира, с подкрепата на НЦК и СМЛФ и последната дискусия в Годината на детската книга, обявена от центъра. А както и самият програмен директор на фестивала Вера Петрова сподели: „Дискусията и изложбата бяха от основните акценти на цялата програма.”

Репортаж, снимки и видео от дискусията можете да видите тук.

Милена Радева, Зорница Христова, Михаела Петрова и Александър Кръстев – „Поколението Милениум – ИЛЮСТРАТОРИ. Трудната среща с българския издател“

В програмата на третия ден бе открита една много ценна изложба – „Самиздат книги от Чехословакия и Полша”, а темата за самиздат живота стана част и от програмата на съботните дискусии в Мраморното фоайе.

„Самиздат“

В петък вечер АБК връчи наградите „Златен лъв”. Награда за „Най-добър издателски проект” взе издателство „Жанет 45” за книгите „Топлото човече”, „Весел гъделичкащ смях” и „Книга за всички неща”. В състава на експертното жури отсъдило наградата са: проф. Виктор Паунов, доц. Иво Панов, проф. Кирил Гогов, Силвия Чолева, Младен Влашки. В категорията общо дванадесет издателства представят своите предложения към журито, което номинира за наградата четири от тях.

Втората категория – „Издателски проект с най-голяма обществена значимост и с широк медиен интерес”, която се присъжда за книга или поредица от книги, които разглеждат важни за обществото проблеми и са предизвикали широк медиен интерес, наградата спечели издателство „Лист” с поредицата „Детски шедьоври от велики писатели”. В номинирането и определянето на наградата участват журналисти, които отразяват книжния сектор. Номинациите за тази награда идват от членовете на журито и чрез гласуване се избира носителят на отличието. В състава на тазгодишното жури са се включили Андрей Захариев, Георги Ангелов, Петко Тодоров, Светлана Дичева, Стефан Джамбазов.

Манол Пейков от „Жанет 45“ и Гергана Димитрова от „Лист“ с наградите „Златен лъв 2017“ на Асоциация „Българска книга“. Снимка: Емил Л. Георгиев

Две работилници за деца огласиха неработната съботна сутрин, ръководени от авторката на „Питанки” – Петя Кокудева, която разказа за своето деветмесечно пътешествие по света и илюстраторката на най-новото издание на Йордан Радичков – „Шарена черга” – Мария Вълкова.

Петя Кокудева
Мария Вълкова

Книжната седмицата завърши в неделя с дискусия на тема „Книгите на 2017 г. Теории и практики на четенето”, в която участие взеха Михаела Петрова, Амелия Личева и Сара Христова, а модератор на разговора беше Александър Кръстев – видео от дискусията можете да гледате на сайта и FB страницата на сайта „Аз чета”.

„Е, всичко хубаво си има край” както гласи клишето и всяка многомесечна организация и подготовка приключва с прибирането на щандове, сцена и изложба едва за около половин час. Какво ще се случи догодина с Пролетния панаир още не знаем, но знаем какво ще се случи на Коледния през 2018 г.

Панаирът през 2018 г.

На 13 декември 2017 г. ръководството на АБК отправи официална покана към всички издателства за „Закуска за издатели”, организирана от Гьоте-институт. Специалният повод за сутрешната среща на по чаша кафе, беше подготовката на Софийския панаир на книгата през 2018 г., когато немскоезичната литература ще е поставена на фокус. Гости и изнасящи презентации по време на закуската бяха Тобиас Фос – главен мениджър на международните проекти на Франкфуртския панаир на книгата; Бербел Бекер – ръководител на международните проекти на Франкфуртския панаир на книгата; Мюге Сокмен, Международен алианс на независимите издатели; Валентина Божичкова – организационен секретар на Асоциация българска книга.

Какво да очакваме в периода 11-16 декември 2018 г.?

Фокус ще бъдат страните Австрия, Германия, Швейцария и Лихтенщайн, а Франкфуртският панаир на книгата ще гостува в София. Програма все още няма, или поне не беше обявена публично, макар и самите представители на панаира да споделиха, че все още не знаят каква ще бъде организацията. Оказа се, че най-известният книжен форум вече е гостувал в София, през далечната 1994 г., факт, който изненада доста от присъстващите. Организаторите от немска страна обявиха и кои са страните фокус в следващите години – 2018 г. – Грузия; 2019 г. – Норвегия; 2020 г. – Канада.

Логичен бе въпросът как България може да кандидатства за фокусна държава и в отговорът стана ясно, че страната ни няма политика и механизъм за кандидатстване. Освен вътрешният пазар на една страна, важна е и държавната отговорност и активна дейност. Един от факторите е количеството и политиката за преводна литература, но не на база свободна търговия, а на държавните центрове за превод, какъвто се оказа, че имало и в България, но той практически не работи и Министерство на културата. Традицията за „Почетна държава” или „Фокусна държава”, както често я наричат медиите, съществува като практика за Панаира във Франкфурт още от 1976 г., когато темата е „Латинска Америка”. През годините различни теми и държави стават фокус на събитието като „Детските книги” (1978), „Религиите” (1982), „Джордж Оруел” (1984), Субсахарския регион, Италия, Франция, Нидерландия и Фландрия, Исландия, Индия, Япония, Мексико, Каталанските езици, Русия, Арабските държави и др.

Ние ще следим новините и развитието на следващия панаир, а снимки и импресии от изминалия можете да разгледате тук.

Снимки и текст: Милена Радева

Add a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.