ВижБиенале на илюстрацията 2018

Ревю: „Кико без крила”

„Кико без крила”

Автор: Радостина Николова

Илюстрации: Матея Аркова

Издателство: Мармот

 

Познаваме Радостина Николова от серията ѝ книжки за мотовете. Днес тя ни представя новата си творба, която бихме могли да причислим по-скоро към картинните книги, отколкото към „стандартните” произведения за деца. Художник този път е младата илюстраторка Матея Аркова, която е имала нелеката задача да изгради изключително динамичния приятелски образ на щурия Кико.

Както самата Радостина сподели с нас преди време, работата по книгата е била доста, за да успее да предложи на читателя кратка, но съдържателна история, която да провокира определен разговор между родителя и детето. Матея, от своя страна, се е възползвала от енергията на текста и е създала забавни образи, които да привлекат вниманието на малките читатели и „олекотят“ темата.

За тези, които все още не са се докоснали до книжката, ще поясним, че Кико е куче, което една сутрин се събужда на облак.

Едно от първите неща, които правят впечатление в тази книга, е пастелната гама, в която е потопена историята. Офсетовата хартия и липсата на гланц определено са в полза на изданието, като по този начин то се превръща в много по-меко и изискано, отколкото ширпотребата на засилени, крещящи и лъскави цветове. В този смисъл и приглушената тоналност на образите, и сложната цветова гама (макар и доста плоскостна като обработка) създават приятелски уют в унисон с търсенията на главния герой. Стилизираните, леко гротескни форми на различните животни придават онази специфика на техния характер и състояние, която от пръв поглед прави разпознаваеми и щурия им вид, и странната им индивидуалност. Лек недостатък в рисунката се явява усещането за размазаност (blur), сякаш книгата минава през мъгла. Това се дължи на дигиталната медия, макар че дефектът-ефект е можело да бъде избегнат.

Матея Аркова много внимателно помества текста в премерени бели или цветни полета, които носят информацията на пространствени петна, без налетите думи да натежат твърде много и да заемат „чужно” пространство. Сред малките недостатъци на книгата, които привличат професионалното око, е колонцифрата, тъй като тя реално не играе навигационна роля и се появява тук-там из книжното тяло. В отделни ситуации разтворите поемат формата на комиксовата разкадровка (с. 24-25; с. 30) и се превръщат в четири или дори шест картинни пана, които балансират по-обемните предишни и следващи страници. Въздушността на пространството е нещо, което художничката е успяла да запази във всичките 35 страници на книжката. Независимо дали е решила да „оцвети” абстрактната плоскост (с. 8-9) или е накъсала рамката на илюстрацията (с. 6-7), усещането за летеж със сигурност се е запазило. Така малкият Кико се носи през цялата книга – ту нагоре, ту надолу, макар и „без крила”.

С тази своя книга Радостина Николова определено дава заявка за един различен поглед към посланията, които отправя, и разговорите, които провокира, докато Матея Аркова е придала индивидуален артистичен тон на работата, който се надяваме да откриваме по-често на родния пазар.

Снимки и текст: Милена Радева

Add a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.