ВижБиенале на илюстрацията 2018

Ревю: „Котаракът Франт и загадъчният остров”

„Котаракът Франт и загадъчният остров”

Автор: Иван Раденков

Илюстрации: Виктор Паунов

Издателство: Enthusiast Children’s Books

 

Изненадата винаги е приятна, когато видиш на пазара книга, илюстрирана от художник от старата генерация – от творците, чиито творби пораждат мили детски спомени, а не от онези „плашещите”. По-възрастните читатели няма как да не разпознаят лекия акварел и ефирен колорит на Виктор Паунов, а по-младите няма как да не се влюбят дори в най-новите му творби. Именно такъв е и случаят с последното предложение на издателство Ентусиаст – книгата-мюзикъл „Котаракът Франт и загадъчният остров”.

Книгата е забавна по свой начин, леко налудничава и изпълнена с илюстрации. Нейният „вкус“ някак напомня на изданието за Алиса, по което работи художникът преди години.

Илюстрациите в книгата са решени в две посоки. Седем цветни акварелни композиции разгръщат големи, многофигурни решения. Читателят може да се потопи в тях и да остане там с часове, разглеждайки и най-малкия детайл от ювелирно създадените обектчета. В тези картини Виктор Паунов е изградил интересни ракурси, погледнати от необичайна гледна точка, а всеки от скритите елементи разказва своя собствена история. Прозрачният полят акварел, който редува ту изненадващо ярки цветове, ту ефирни паяжинни лавита, е една от запазените магии на илюстратора.

Сърцевината на книгата обаче са черно-белите щрихови паузи, които обикалят из страниците и разчупват текстовите карета, като по този начин звучат логично на фона на шрифтовия растер. В тях художникът си е позволил по-крайно деформиране на образите, разчитайки на игривата линия на туша. Именно поради специфичността на материалите илюстраторът е решил да използва до краен предел ограниченията на формàта, модулната мрежа и ножа, създавайки интересни закачливи хрумки (с. 38; с. 35-36). В други случаи (с. 14; с. 22-23; с. 27) художникът сам слага ограничение на бялото пространство, обграждайки рисунката си в черна линеарна рамка.

Като трето ниво на визуалния апарат са различните „значета”, разположени в текста и около него. Те обогатяват и естетизират графичния език на наборния шрифт, макар някои несигурни „докосвания” и застъпвания на текста да нарушават крехкия баланс на определени разтвори (с. 6-7; 22-23) и трудно комуникират с виртуозните рисунки. Комбинацията от твърде много шрифтове и шрифтови гарнитури също предизвиква въпроса дали наистина са били необходими толкова резки разграничения. Основният наборен шрифт сам по себе си предлага достатъчно начертания, от които така или иначе художникът се е възползвал.

Въпреки това илюстрациите са главният притегателен център на изданието, което е създадено с много внимание и замисъл и от страна на автора, и на художника, и на издателя, а тези илюстрации един ден ще се превърнат в класика.

Снимки и текст: Милена Радева

Add a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.