Ревю: „Майстори на феи”

 „Майстори на феи”

Илюстрации: Нели Друмева

Автор: Весела Фламбурари

Издателство: Горната земя

 

Ателие за българска детска литература „Горната земя” е може би едно от най-младите издателства, което стъпва на родния книжен пазар. Начало дават две авторски издания „Майстори на феи” на Весела Фламбурари и „Съкровище, пищови и южни морета” на Калоян Захариев. И двете произведения са илюстрирани от представители на новото поколение български илюстратори, които напълно отговарят на целевата възрастова група и стилистика на текстовете.

Илюстрациите и оформлението на „Майстори на феи“ са дело на Нели Друмева. Тя е един от младите художници, които успяват да реализират проекти, преди да са завършили образование си. Чистото и неопетнено от рутината творческо мислене личи още от пръв поглед в детското издание. Още с корицата художничката ни пренася в тайнствена ягодова гора, която ще разкрие своето значение едва по-късно в историята. Нежният рисунък на илюстрациите бързо потапя читателя в приказния свят на феи и „фейчовци”, който писателката създава. Тънката линеарна рисунка, наподобяваща скица, създава усещането за лекота и ефирност в иначе немалкия брой картини, поместени в книгата. Редуват се бързи, ескизни импресии с по-богати илюстрации, които дават по-конкретна образност на текста. Липсват обаче пищни композиционни решения, които да илюстрират иначе динамичната фабула и да визуализират нарастващото напрежение в развитието на историята. Нели Друмева успява да ни запознае подробно с всеки един от героите в книгата в еднофигурни портрети, които макар и много технични и уловили характера на персонажа, с разгръщането разказа започват да се повтарят. Така образът на таласъма, който „мрази киликандзери“, но е изключително пухкаво-симпатичен, се повтаря на два поредни разтвора (с. 54; 57). Същото е усещането и при Зеленото джудже, което колкото е непоколебимо по отношение на навиците си, толкова е непоколебимо и на страници 85 и 87. Розовата сапунка, която транспортира героите до „фейчовските мини“ и логично завършва фолиото на шеста глава, остава недоразвита и недоразказана на следващата страница (с. 92-93; с. 94).

От друга страна, изключително точни и илюстративни са трите разтвора, които макар не особено динамични, следват разказа ясно и с конкретика. Първият – когато Елза целува фейчото Бешко, е една от малкото картини, в която виждаме връзката между протагонистите. Вторият разтвор отвежда читателя в критичния момент, в който Бешко попада в бързеите на ягодовата река. А третият ни запознава със спящия и нищо неподозиращ дракон, който гушка плюшено мече. Именно тези три композиции показват, че Нели Друмева е имала потенциала да доразвие още малко решенията си по отношение на илюстративността на останалите картини за сметка на повтарящите се импресии, особено в края на книгата.

Удачните образи на входната врата на улица „Грънчарска“ №77, светещият фенер и саксията с листа са точно премерени, логични паузи, които да успокоят сюжета.

Общо 43 илюстрации намират място в страниците на „Майстори на феи”. Въпреки малките неточности и дребни пропуски, породени най-вероятно младите стъпки на издателството, Весела Фламбурари и Нели Друмева са успели да създадат рядка за българския пазар книга, която грабва вниманието и на малкия, и на големия читател. Книга, за която не са пестени нито средства, нито време, нито качество и която заслужава да остане в библиотеката на всеки независимо от неговата възраст.

Add a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *