ВижМеждународен литературен фестивал за деца и младежи

1 ден Bologna Children’s Book Fair – Отново на панаира!

56-тият панаир на книгата в Болоня, бе открит на 1 април 2019 г. На официалната церемония присъстваха президентът на Bologna Fiere – Gianpiero Calzolari, който обеща, че не само в сегашното издание, но до 2024 г. цялостното пространство на фиерата ще бъде променено. Заместник-кметът на града обяви, че панаирът на книгата не е само на територията на изложението, но и на още 72 места в сърцето на Болоня с повече от 120 ивента. Представител на The Italian Publishers Association сподели, че през последните 10 години процентът на детски книги в Италия е нараснал от 1,2% на 20%, което прави около 34% от детските книги в света. Гост държава тази година бе Швейцария, която по традиция представя собствена изложба в централното фоайе. Експозицията е озаглавена ABCH и ако АВС са ясни към какво насочват, то повярвайте ми дълго се главоблъсках какво прави този Н накрая. Félix Baumann, консул на Швейцария в Италия, поясни на уважаемата публика – Н – Helvetica! Изложба, която цели да покаже на света, че литературата на една от най-финансово развитите държави не се ограничава само до „Хайди”. За целта 26 илюстратора са поканени да създадат табла за всяка буква от азбуката. В края на официалната част заместник-министърът на културата на Италия обяви две цифри – 4 млн. € е гласуваният бюджет за подпомагане на четенето в Италия за следващата година, а през 2023 г. Италия ще е гост държава на панаира на книгата във Франкфурт.

Ще започна горе-долу по реда на представянето на официалните гости по време на откриването. Не знам дали от факта, че съм на трети панаир подред в рамките на едва няколко месеца, но тази година Болоня ми се стори някак по-приглушена и обрана. Със сигурност гостът на предишното издание – Китай, допринесе за по-голямото оживление и сред хората, и сред изложбените програми, докато очаквано за мен Швейцария е… по-студена. Залите, също всяха лек смут в посетителската ми душа, тъй като нещо нищо не беше на мястото си. Две нови пространства са отворили врати, заедно с две нови фоайета, които дават повече простор, така че цялото изложение да приюти 1422 изложители от 70 страни. Уловката беше в това, че в двете „стари” основни халета Hall 25 и 26 се бяха събрали главно италиански издателства. В новите (по-отдалечени от централния вход) Hall 29 и 30 пък се бяха сгушили националните щандове на различни държави. Някак по-отдалечени и по-изолирани от преди, този път ги видях малки, унили и изоставени. Някои сменили визията, други запазили предишния си вид, около тях липсваше глъчката и оживлението, което преди цареше. Български щанд нямаме, това го споменах вече няколко пъти, единствено издателство Cleverbook са по традиция тук.

 

Но да се върнем на централното Illustrators Café.

Там е представена изложбата на АВСН, както казах, посветена на азбуката и на 26-те кантона на Швейцария. И въпреки че тук си говорим за една държава, то нейното литературно творчество, се оказва силно повлияно от обкръжаващите я Италия, Франция, Германия, Австрия и Лихтенщайн. В кратката конференция, посветена на експозицията бяха поканени трима от участващите художници, които трябваше да отговорят на три ключови въпроса за тяхното творчество: „Къде е детството?”, „Къде е Швейцария?”, „Къде е домът?”. Francesca Sanna, която е италианка, но живее и работи в Цюрих, сподели, че независимо от книгата, текста или проекта, тя винаги включва любимата си Италия с композициите си. Tom Tirabosco – наполовина италианец, наполовина французин, живеещ в Женева, рисува основно комикси, в които търси себе си чрез картини от детството. Той сам нарича творбите си „илюстрации в серия”. И Claudia de yeck, която по произход е немкиня и изразява себе си чрез невероятно симпатичен крокодил. Чрез тези толкова различни творци, презентацията целеше да покаже как една от „малките” по територия държави в Европа е обединила 4 национални езика. А според маркетинговите проучвания всяка четвърта детска книга на пазара ѝ е дело на швейцарско издателство.

Представена бе и новата идентичност на панаира дело на рускинята Маша Титова, заедно със студио Chibalab. Тази година светът на Болоня е изпълнен с лисици, пеперуди, дракони, мъже с шапки, които изскачат от различни правоъгълни форми и целят да контактуват с пространството на панаира като в отворена книга.

Маша Титова и студио Chibalab

Самостоятелната изложба на Игор Олейников (носителя на наградата Ханс Кристиан Андерсен 2018) е едно от бижутата на тазгодишното издание. В отделна пресконференция художникът имаше възможността да разкаже малко повече за себе си и начина си на работа. Завършил машинно инженерство, 30 години работи в сферата на анимационното кино, когато започва да се занимава активно с илюстрация. Определя себе си като съавтор на текста, тъй като никога не цели да пресъздаде това, което вече е написано. „Хващам се за детайлите, те са там, защото писателят нарочно ги е сложил. (…) Аз измислям моите герои, аз създавам техния живот преди, по време и след историята”. Не работи по книги, които разказват за ежедневни неща, търси магията, мистерията, която го държи в напрежение и като читател, и като художник. И един малък детайл, който определено се забелязва и в представените творби – снегът! „Обичам снега, опитвам се да го вкарам във всяка история, при всяка възможност. Дори когато илюстрирах Библията, пренесох действието в Сибир, за да рисувам сняг!”. Олейников е и автор на корицата на тазгодишния каталог на илюстраторите.

Игор Олейников (носителят на наградата Ханс Кристиан Андерсен 2018) и Анастисия Аркхипова

Vendi Vernić (миналогодишният лауреат на наградата на Fundacion SM за илюстратори до 30 години) също е представен с изложба. Илюстрациите са от книгата, която по регламент е издадена от фондацията. А в центъра на пространството с традиционната изложба на селектираните илюстратори (за тях в следващия материал).

Vendi Vernić (миналогодишният лауреат на наградата на Fundacion SM за илюстратори до 30 години)

През първите два дни се състояха и годишната пресконференция на IBBY и бе връчена годишната награда на името на Astrid Lindgren.

IBBY обявиха журито на наградата Ханс Кристиан Андерсен за 2020. Носителите на приза ще бъдат обявени догодина по време на панаира в Болоня. Международната конференция догодина ще бъде в Москва. Русия (СССР) става член на IBBY още през 1968 година (самата организация започва дейност през 1953 г.). Слоугънът ще бъде „Огромный мир сквозь призму детских книг: отечественная и переводная литература — роль, значение, влияние на юных читателей разных стран” („Great Big World Through Children’s Books: National and Foreign Literature — Role, Value, Impact on Young Readers in Different Countries”).

(Както знаете, България не е член на организацията от 90-те години.)

Astrid Lindgren Award беше връчена и тази година чрез видеовръзка със Стокхолм. Amanda Lind (министър на културата на Швеция) определи наградата като „обединяваща, защото създава усещането за общност между всички литературни среди в света”. А призът спечели белгийският писател Bart Moeyaert.

Снимки и текст: Милена Радева

Bart Moeyaert
Държавите членки на IBBY

Add a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.