ВижБиенале на илюстрацията 2018

I дискусия на НЦК – 2018 г.

Европейските практики за популяризиране на националните литератури ще са във фокуса на дискусиите, които тази година Националният център за книгата /НЦК/ към НДК организира под надслов „Съвременната българска литература в контекста на европейската модерност“. Това стана ясно от първата среща, която по традиция се състоя в Литературен клуб „Перото”. В дискусията участваха Михаела Петрова – ръководител на НЦК, проф. Амелия Личева – преподавател по „Теория на литературата” в СУ „Св. Климент Охридски”, доц. д-р Ани Бурова – преподавател в катедра „Славянски литератури” в СУ „Св. Кл. Охридски” и Вера Петрова – програмен директор на Петото издание на Софийския международен литературен фестивал. Модератор на събитието отново бе Александър Кръстев.

Участниците в дискусията се обединиха около важната роля на НЦК за насърчаване и популяризиране на българската национална литература в европейската културна среда. Проф. Амелия Личева припомни програмите на НЦК в подкрепа на съвременната българска литература, които подпомогнаха преводите на творби на автори от ранга на Георги Господинов, Теодора Димова, Милен Русков и мн. др.

На свой ред, Михаела Петрова –  ръководител на НЦК – откри форума, акцентирайки върху ролята на съвременната литература за развитието на самия ЕС. „Знаете, че ежегодната Европейска награда за литература се дава за дебюти и откакто тя бе учредена през 2009 г., преобладаващата част от отличените с нея автори са представители на т. нар. малки езици. Наградата провокира и по-голям интерес на българските издателства към дебютиращи писатели. Тя е стимул за тях, те вече имат мотив да подкрепят този процес. Защото това е и част от общия европейски процес”, посочи Михаела Петрова. Тя допълни също, че от началото на съществуването си НЦК вече е подкрепил превода на над 22 книги на български автори, което е безспорен успех.

В изказването си доц. д-р Ани Бурова отбеляза, че е трудно да се очертаят доминиращи теми в съвременната литература, тъй като българските творци са част от литературния плурализъм през последните десетилетия. „За много от авторите ни са интересни темите за близкото минало, за събитията от втората половина на 20 в., а друга една специфична тема, която вълнува българските творци и техните колеги от Източна Европа, е за битието на тези страни след 1989 г. Тези теми обаче са интерпретирани по толкова различни начини, че е трудно да се сведат до един конкретен модел. Съвременният свят е много сложен, фрагментарен е, а различните групи хора имат и различен поглед към света”, допълни доц. д-р Ани Бурова.

Проф. Амелия Личева очерта и други важни тенденции в европейските литератури, характерни и за българската – уклонът към антиутопичното и вглеждането в днешния ден през призмата на глобалния мащаб. Вера Петрова пък сподели впечатленията си от политиките за подкрепа на националните литератури на страните от т.нар. Вишеградска четворка.

Участниците в дискусията бяха единодушни, че в политиките в областта на превода и насърчаване на разпространението на българска литература най-важното е постоянството, т.е. всички тези програми за превод трябва да бъдат регулярни, тъй като това би довело до устойчиво развитие на средата.
Източник: НЦК
Снимки от сайта на НЦК: Орлин Огнянов

Доц. д-р Ани Бурова – преподавател в катедра „Славянски литератури” в СУ „Св. Кл. Охридски”; проф. Амелия Личева – преподавател по „Теория на литературата” в СУ „Св. Климент Охридски”; Михаела Петрова – ръководител на НЦК; модератор на събитието отново бе Александър Кръстев.
Вера Петрова – програмен директор на Петото издание на Софийския международен литературен фестивал
Михаела Петрова
проф. Амелия Личева

Доц. д-р Ани Бурова и проф. Амелия Личева
Вера Петрова

Add a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.