130 години от рождението на Вадим Лазаркевич

През 1920 г., след военните събития по време на Първата световна война, в България имигрира художникът Вадим Лазаркевич. Учил в Петербургската художествена академия при професорите Николай Самошин и Павел Чистяков, той е носител на друг вид рисунка, естетика и третиране на образа, нетипичен и неразбран от българските художници. През 20-те години критиката е много остра към произведенията, мисленето и произхода на художника, но той се оказва липсващата сплав между визуалния пазарен успех на издателствата и лиричното, мило, детско търсене на българския читател, което отсъства при българските художници. Колегите му не го приемат като достоен за родното изкуство, но личните приятелства на художника с много от активните в периода автори и издатели му осигуряват невероятен успех и множество поръчки за детски книги, учебници и помагала. Образите на героите му стават нарицателни не само заради литературния разказ, но и заради качествата, които рисунката му носи. Илюстрациите, които младият художник (тогава на 25 години) създава, са изпълнени с много енергия и тънък хумор и се харесват не само на децата, но и на техните родители. Още през 20-те години Лазаркевич прави илюстрации към произведения на Х. К. Андерсен и Р. Киплинг. С навлизането в издателските среди се запознава с Дора Габе и Ран Босилек и започва да твори за български автори. Така изгражда образите на горските герои, наситени с традиционни характеристики: Кума Лиса, Заю Баю, Косе Босе. През 1925 г. създава изображенията на малкия Патиланчо към книгата на Р. Босилек „Патиланско царство“. Изисканата линия на туша и перото в ръката на художника придава живот на героите и пресъздава комичните ситуации на един дъх. Творчеството на В. Лазаркевич е изключително богато и разнообразно в периода преди Втората световна война.

Едни от най-известните му илюстрации са от книгата със стихове на Ран Босилек „Синчец“, която излиза от печат през 1930 г. Цветните илюстрации в книжката разкриват истинското творчество на руския художник, а единственото, което възпрепятства цялостното им въздействие, са ограниченията на печата в предвоенните години. Илюстрациите и книгите от началото на художествения му път му не успяват да достигнат до малките читатели след 40-те години. Но творческото му присъствие не затихва и илюстраторът успява да създаде едни от най-емблематичните си герои, много от които остават на пазара дори след 1989 година, а книгите се отпечатват и до ден днешен с оригиналните им илюстрации. Същото важи за единици български илюстратори и за някои чужди художници, които намират път до родния пазар по времето на Народната република. В по-късните години на своето творчество много художници признават качествата на Лазаркевич и си позволяват свободата да признаят, че са харесвали неговите герои, илюстрации и трактовка на текста. Някои от тях дори споделят, че са били истински вдъхновени и повлияни от творчеството му, но никога след това в България не намираме директното влияние на руския художник в илюстрациите на други автори.

Илия Бешков пише за В. Лазаркевич „Ако някой се заеме да проследи историческото развитие на илюстрацията за деца у нас, ще види, че нейното начало се слага от руснака Лазаркевич…“ – цитат по Лазарова, Е. Изкуствоведски четения. С., 2010, с. 76 – 86;

Любен Зидаров в биографичния си филм казва „Бях силно повлиян от илюстрациите на Лазаркевич…“ – цитат от филма „Вълшебното огледало на Любен Зидаров“.

Днес поколения вече пораснали деца навярно си спомнят художника с илюстрациите му към „Медената пита“ и „Работна Мецана“, заедно с незабравимите рими на Батко Златко и Леда Милева.

Повече за българските художници, творили в годините преди 1989 г., можете да прочетете в книгата „Българска художествена илюстрация 1944-1989“, която можете да поръчате от сайта на издателство „Българска илюстрация“ – тук.

Текст: Милена Радева
Снимки: Милена Радева – личен архив