Вижсайт за Биенале на българската илюстрация 2020

2 ден Bolоgna Children’s Book Fair 2022 – Децата в нужда

Автор на визията за 2022 е Sólin Sekkur

След две години на пълна социална изолация, не само в България, както знаете Италия беше една от първите държави, засегнати от ковид пандемията с най-висока заболеваемост, на прага на Европа последва война. В съвременната ни история и в съзнанието на последните ни две поколения, надали светът е изпитвал толкова болезнена емоционална и физическа криза. Децата страдат най-силно, помнете го.

 

Затова няма как вторият ден на Международния панаир на книгата в Болоня да не е посветен на децата в нужда. Три от конференциите днес бяха посветени на болезнените теми, които никой не би искал да вижда в словосъчетание с думата „деца”, но, уви, това е светът ни в 21 век, далеч не такъв какъвто си го представяхме. И преди да продължа нататък, може би много от вас ще си зададат въпроса „Какво общо имат темите за войната, пандемията, бедността и политиката на един панаир за книги, където търговци си търсят стока, а работници си търсят работодатели?”.

Да, от една страна това наистина е форум за търговия, няма как да си изкривя душата, такъв ще е до момента, в който хлябът ни зависи от търговията на собствения ни труд – ще бъдем зависими от купуването и продаването на книжна стока и интелектуален занаят. Но от друга, всички тези панаири са мястото, на което се дава гласност на тези проблеми, намират се партньори, дарители, доброволци, създават се библиотеки, пътуват изложби и хора от всички краища на света се запознават на едно място. Свободата на словото и печата ни са толкова ограничени, че ако и тук ги ограничим, то можем спокойно да спрем да си говорим, нали?

Затова първата голяма дискусия днес беше озаглавена „Детството настрана: проекти за четене в уязвими условия”. Elena Pasoli откри кръглата маса, с думите, че всички ние сме разбрали през последните две години колко е важно да сме общност.

Председателят на IBBY Trust Patzy Aldana, която още вчера обяви, че IBBY ще включи децата на Украйна в своя тръст, сподели, че организацията е основана именно заради последиците от Втората световна война върху децата по света. „Ние всички сме тук, за да работим заедно” – каза тя, преди да даде думата на Zohreh Ghaeni от Иран. Няма да ви разказвам цялата конференция, защото можете да я изгледате в YouTube канала на BCBF, но много бих искала отново да обърна внимание, че България НЕ е член на IBBY от 1992 година насам и ние нямаме организация, която да работи в подобна насока и международно сътрудничество в нашата страна.

 

Второто събитие, на което бих искала да обърна внимание в днешния ден е церемонията по награждаването Astrid Lindgren Memorial Awards. Тази година номинациите от България, знаете номиниращ орган за страната ни е „Фондация детски книги”, бяха Капка Кънева (илюстратор) и Юлия Спиридонова (автор). Наградата на името на Астрид Линдгрен е създадена през 2002 година и тази година празнува своята двадесет годишнина. Слогана на наградата, както припомни самата Kajsa Ravin (Директор на шведския съвет по изкуствата) е „всяко дете има право на красиви истории”. Тя изрази „дълбока солидарност към хората в Украйна, както и към всички, които се борят за демокрация, артистична свободата и човешки права в Украйна, но и в Русия”. Разбира се самата Астрид Линдгрен е не само невероятен автор, дал на децата красиви истории, но и борец за правата и свободата.

Носител на приза Астрид Линдгрен за 2022 г. е Eva Lindström. Тя е автор и художник на собствените си книги, родена е през 1952 г. в Швеция и е един от най-разпознаваемите автори в съвременния детски свят. „Енигматичният картинен свят на Ева Линдстрьом непрекъснато се трансформира. Дърветата се движат в чужбина, кучетата придобиват гигантски размери и предметите изчезват, за да се появят отново. С бързи движения на четката и плътни цветове Ева създава двусмислен диалог между текст и изображение. Границата между децата, възрастните и животните непрекъснато се мени. С голяма тежест и див хумор те се борят с вечните въпроси: Кои сме ние? Къде отиваме? Кой ни взе шапките?”– казва журито за нея.

Днешния ден ще завърша със срещата с израелския писател и сценарист Etgar Keret и с думите на Elena Pasoli „За мен това е най-важното събитие на този панаир. Защото е толкова значимо. (…) Когато това ужасно нещо стана, решихме, че искаме да дадем гласност по време на Панаира в Болоня, защото той е първият панаир след събитията. И веднага си помислихме, че искаме да имаме пространство, среща, разговор. Първото глупаво нещо, което си помислихме беше, че ще седнем и всички директори, ще кажем колко сме съпричастни. Бла-бла-бла. Не става така! Затова решихме да поканим един голям, значим автор, който да разкаже какво означава мир!”.

Срещата беше толкова лична, толкова интимна и лека, че се почувствах едновременно запленена от разговора и неудобно, сякаш не правя нищо. Etgar Keret започна своя разговор с това как до преди няколко часа е нямал никаква идея какво ще говори на тази сцена.

– Казах „да”, защото искам да подкрепя Украйна – и продължи толкова спокойно, сякаш разказваше детска приказка. – Но като си сложа знаменце във Facebook, или дойда да приказвам тук пред вас, не значи, че реално помагам на хората в Украйна. Ако Зеленски можеше да размени моята реч с каска или амуниции, щеше да го направи.

Чуйте историята на един израелски писател с полски корени, който вярва в помощта за Украйна… и не само…

А в това време, докато на изток падат бомби, в другия край на Bologna Fiere, се състоя разговор-кампания за набиране на средства за отпечатване на повече детски книги на украински език в Европа. Тяхната цел е докато децата-бежанци, пристигнали в Европа, се забавляват с книжните герои, да не загубят връзката със своя дом и език. Едно нещо ми прави много силно впечатление във всички интервюта, постове и апели на бежанците в последния вече почти месец (ще си позволя това лично отклонение) – желанието им да се върнат, вярата им, че всичко ще свърши до месец-два. Искам и ние да вярваме в това! Всички средства, които бъдат събрани, ще бъдат дарени на Украинския книжен институт. Прессъобщението беше подготвено от Федерацията на европейските издатели и беше преведено и на украински.

(В снимките по-долу виждате книгата The War: The Children Who Will Never Get to Read Books (Издателство My Bookshelf, Киев, 2022 г.), картинна книга, създадена за много кратко време от Маша Сердюк и илюстрирана от Тетяна Калюжна, произведението е отпечатано в Болоня при изключителни обстоятелства в единствен екземпляр.

Текст: Милена Радева

Снимки: BCBF

Add a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.