2 ден Bologna Children’s Book Fair – Изложбата на илюстраторите

В началото на януари публикувахме селекцията от илюстратори, която бе избрана от тазгодишното жури на панаира в Болоня. Не бяха малко коментарите и споделянията на творбите, а дискусията, която се завихри в социалните мрежи главно се завъртя около въпросите „Това детски илюстрации ли са?” и „Тези неща някой би ли ги издал?”. Затова този материал ще посветя на изложбата, която имах възможност да видя с очите си и с много голямо усилие ще се въздържа от крайно лично мнение.

Както казахме и преди два месеца, селекцията включва 76 художника от 27 държави, общо са били подадени 14 505 творби от 2901 художника от 62 страни, а журито е в състав Diego Bianchi (Аржентина), Maciej Byliniak (Полша), Alessandro Sanna (Италия), Harriët van Reek (Холандия), Béatrice Vincent (Франция).

Илюстрациите на крайния подбор са представени в централното фоайе на панаира под стъкла на дълги маси, осветени с насочващи лампи. Осъзнавам, че пространството за излагане на толкова много творби (всеки автор участва с по четири илюстрации) би било огромно, но този начин винаги ми се е виждал особено неудобен. Лампите се отразяват в стъклените плоскости и образуват твърде много бликове по огледалната повърхност. Но така е било и така ще бъде, или поне ще чакаме да видим какво ще се случи до 2024 г.

На официална конференция петчленното жури имаше възможност да даде малко повече информация за направения от тях избор. Всеки от тях дебело подчерта, че са се водили от идеята за екипна работа и независимо от собствените им естетически и практически виждания, накрая са се съобразили с останалите от групата. И може би това уточнение е наистина важно в аванс, преди да споделя какво каза всеки един от тях:

Harriët van Reek (художник, илюстратор и преподавател) определи преживяното като „илюстраторски затвор”. Това, което тя сподели, че търси в илюстрациите е „атмосфера, хумор и личен почерк”. „Имаше много илюстрации с много, много, много хора, което ме изплаши. Те се гледаха… и се замислих, четете книги, а не си гледайте телефоните!”.

Diego Bianchi (илюстратор, дизайнер, преподавател и издател) беше по-лаконичен в обяснението си… „Изображението трябва да ми говори, иначе това не е илюстрация, а просто рисунка. И тук беше много трудно защото сме изолирани от текста и това всъщност са рисунки. Именно комбинацията между рисунка и история превръщат книгата в книга, дори когато е picture book. Аз търся „нещо”, за мен е важно да има взаимодействие между мен и разказа. Читателят се самоопределя чрез идеята, а не чрез петна и цвят. Не е достатъчно да има цвят и форма, изображението трябва да говори!”.

Béatrice Vincent (издател) призна, че вероятно на нея ѝ е било най-трудно от всички в журито, тъй като тя самата е издател и има друг поглед върху илюстрацията. „Изоставяйки изискванията си на издател, който трябва да продава, трябваше да избера рисунки, които трябва да влязат в изложба, която всеки би искал да види. Тук разговорът беше различен – естетика и мистерия”. Тя разказа, че в много ситуации е влизала в широк диалог и приглушен спор относно изображенията, но накрая най-важна за нея е била екипната работа. „Всъщност „НЕ!”, не бих издала тези рисунки. Имах известен издателски шок, особено при един от японските художници – той нямаше никакъв наратив, беше много мрачен и предизвика голяма дискусия”.

Maciej Byliniak (художествен редактор) сподели, че в настоящата изложба е търсил енергия, техника и начина, по който двете са използвани в едно изображение. „Това е като детска рисунка” може да си кажат много от вас, но всъщност се изисква много смелост и знание, за да постигнеш подобна илюстрация”. Контрастът, простата рисунка, идеята, която стои зад самото изображение са елементите, които той коментира в някои от картините. „И животните… толкова много животни от всякакви видове. И имаше момент, в който харесвам една рисунка, но после виждам друга – подобна, и трета – пак същата… Трябва да сме оригинални, а това е много трудно, защото не сме оригинални в света на социалните мрежи!”.

Alessandro Sanna (илюстратор, преподавател) разказа, че това е бил много емоционален момент за него, тъй като той самият дълги години е бил от другата страна – художника на когото му казват „НЕ!”. „Затова гледах на тези илюстрации като на част от нещо по-голямо, нещо, което ще бъде публикувано. Но да си признаем не е възможно да направим докрай отговорна и обективна оценка, защото бях пропуснал някои от картините, които другите от журито бяха оценили. Да, към някои бях безразличен, някои не ми харесаха, а трети… Нямахме изисквания „от горе” и трябваше сами да си ги създадем в движение. Но аз търсех човек, който да се самоприема като твореца, който е – италианецът да е италианец, японецът да е японец. Защото аз лично често съм се усещал как искам да рисувам като японец, но съм италианец”.

В края на дискусията бяха обявени и тазгодишните носители на двете награди, които традиционно се връчват по време на панаира. Наградата на Fundacion SM спечели Sarah Mazzetti (Италия), а за автор до 30 години Ars in Fabula – Олга Щонда (Украйна). На всички художници бе връчен и диплом за участието им в експозицията.

Тази година българско участие нямаме, макар че шестима художници са подали заявките си за участие – Мартина Андонова (регистрирана от Италия), Галина Андонова, Яна Попова (регистрирана от Англия), Станимира Петрова, Мира Мирославова и Ясен Гюзелев.

Успех догодина, а аз вече знам къде ще съм в периода 30 март – 2 април 2020!

Снимки и текст: Милена Радева