69-тото издание на панаира на книгата във Франкфут

Завърши 69-тото издание на панаира на книгата във Франкфут. На фокус тази година е Франция и нейните литературни издания. Научаваме и как изглежда българският павилион, който миналата година повдигна доста дискусионни въпроси.

Като фокусна страна на сегашния фестивал, Франция има огромен и много красив павилион. Интересното е , че в него няма нищо дигитално за разлика от тенденцията през последните години. Френският павилион е изцяло изграден от дърво и книги и внушава традиционно и по-консервативно усещане към литературата.

Панаирът на книгата се откри в присъствието на френския премиер Макрон и канцлера Меркел. Вниманието от страна на медиите е огромно, присъстват и много голям брой писатели.

Що се отнася до българския щанд, той бележи стъпка напред по отношение на дизайнерския си вид: аранжиран е много по-добре. Има изложба с илюстрации на Любен Зидаров, най-добрия български илюстатор на литературни творби. Има изложба от книги на български автори на български издателства, подбрани от екипа на Асоциация „Българска книга“. Има щанд с книги на български автори, преведени на чужди езици и подкрепени от Националния център за книгата. Сред тях са „18 сиво“ нна Захари Карабашлиев на полски, „Физика на тъгата“ на Георги Господинов на датски, „Захвърлен в природата“ на Милен Русков, „Майки“ на Теодора Димова на чешки.

Въпреки чудесната работа по щанда на България на панаира, трябва да се отбележи, закъснялата реакция на Министерството на културата, което за пореден път е подписало късно договора за изложението. Той смята, че освен в програмата на министерството, изложения и панаири на книгите като тези във Франкфурт, Париж и Лондон трябва да влязат и в неговия бюджет, за да може да се работи своевременно всяка година по подготовката на тези културни събития. Запазването на щанд и организирането му изисква много време, поясни той.