Вижсайт за Биенале на българската илюстрация 2020

9% ДДС???

Тазгодишният Пролетен базар на книгата се провежда под мотото „9% ДДС върху книгите за по-четяща и по-образована нация”. Именно това бе и темата на дискусията, която се проведе на 2 юни от 11:00 часа в жълтата шатра на Литературния кът, разположена в парка пред НДК. Димитър Атанасов, Алек Попов, Манол Пейков, Стойо Вартоломеев и Тереза Захариева разговаряха за намалената ставка на ДДС върху книгите и нейните ефекти върху обществото и бранша, защо е важно тя да се превърне в постоянна и каква полза ще имат от това всички българи в дългосрочен план.

Припомняме, че от 1 юли 2020 г. беше въведена намалена ставка на ДДС върху книгите от 9%. Законът предвижда мярката да има временен характер и да действа до края на 2021 г. Асоциация „Българска книга“ организира кампания за превръщането на намалената ставка в постоянна мярка, както е в държавите членки на Европейския съюз. Част от кампанията е и дискусията „9% ДДС върху книгите за по-четяща и по-образована нация”. Но нека все пак да обърнем внимание на самата дискусия и какво (си) казаха участниците.

Стойо Вартоломеев ни върна в спомени от преди 15 години и честно казано, ако не го беше споменал, аз също нямаше да се сетя. Лятото на 2006 година (да, 2006!) издатели струпаха книгите си пред Парламента и с тях издигнаха символична стена, с която да покажат своята позиция пред народните (ни) представители. Още тогава вървеше подписка за сваляне на ДДС на 9%, а аз, макар все още да не се занимах с книги, бях там и тържествено връчвах химикалка и лист петиция на всеки минувач. Петицията не бе уважена, а книгите бяха раздадени на всеки, преминал по жълтите павета на София. Днес отново се срещаме по темата, някак символично в една жълта палатка, за да кажем, че нищо не се е променило, скъпи наши читатели.

Хората сме си същите, ДДС-то милото… и то

Сякаш повече в дискусията не се каза и не се и надгради.

Много ми се иска да съм искрена с вас и да отбележа, че този разговор изначално изглеждаше като тотално безсмислен. На семплата маса с китка цвете в шапка липсваха единствено чаши с бира, шопска салата и кебапчета, за да се почувстваме като на приятелска среща, в която се бистрят световните проблеми и се пренарежда местоположението на планетите. Нито в дискусията, нито в публиката, присъстваше представител на Министерство на културата или Министерство на финансите и това е грешка на организаторите. Да, знам, че сме с временно правителство, непредвещаващо нищо добро, но когато имаш представител по въпроса, за който говориш, тогава тезата ти има смисъл. Иначе става като онова пусто дърво в гората, дето все пада и все няма кой да го чуе. Чак жал да ти стане колко зор си дава това дърво. Както сам Светослав Желев отбеляза минути преди началото „то с кого ще я водим тази дискусия, хайде да си ходим”.

И докато силно вярвам, че интелектуалният труд и културата на идните поколения трябва да са приоритет номер едно на милата ни родина, то също толкова силно вярвам, че с примрънкване нищо не става, освен да изнервиш ситуацията. Защото на тази среща имаше точно 10 човека публика, като само Ралица Фичева от ДНЕВНИК не беше от организацията и е журналист. Защо? Защото на никого не му се слуша, че „някой не иска да си плаща ДДС-то”, отбеляза Дамян Яков и признавам, дори аз не мога да го формулирам толкова хубаво.

Тук Манол Пейков сподели следното: с 11% намаление на една книга, която струва 15 лв, той няма да спечели нищо (т.е. ще спечели 1,65 лв.). Но ще може да си позволи да има редактор за всяка книга и през изминалата година е вдигнал ставката от 7 на 10 лв. за страница (т.е. с 43%). Не знам дали е истина или не, надявам се да е и се надявам да повлече крак с тази си идея, ако не за парите, то поне за имането на редактор.

Защото да имаме култура, да имаме книги и да имаме четяща нация е нещо, към което трябва да се стремим, а не да малтретираме. Добавената стойност в образа на интелигентния човек, струва много повече от 1,65 лв. Тогава…

Защо да го правим, може би се питате, щом си говорим за стотинки?

Защото това е въпрос на идентичност и европейска принадлежност, защото… В Норвегия, Великобритания, Ирландия, Украйна, Албания процентът е 0%, в Швейцария е 2.5%, Люксембург е 3%, в Италия и Испания е 4%, в Полша, Малта, Унгария, Хърватия и Кипър е 5%, във Франция е 5.5%, в Белгия, Нидерландия, Португалия и Швеция е 6%, в Гърция – 6.5%, в Германия е 7%, в Турция – 8%, в Румъния, Литва и Естония – 9%, в Словения – 9.5%, в Чехия, Австрия, Финландия, Словакия и Сърбия – 10%, в Исландия е 11%, в Дания е 25%.

Алек Попов си пожела един ден ставката да стане 0%, а ние си пожелаваме изобщо този въпрос някога да влезе в пленарна зала. „Не дай си Боже това да е след края на тая година, защото тогава ще е много по-лесно да върнат старото ДДС, и за нас ще е по-трудно да се борим да го свалят отново” – сподели депутатски опит Манол Пейков.

В края на този твърде дълъг материал, ви напомняме, че всички посетители на Пролетния базар на книгата ще имат възможност да се запознаят с петицията, с която издатели и книжари призовават обществото да подкрепи запазването на по-ниска ставка на ДДС върху книгите като постоянна мярка и да я подпишат онлайн. Петицията, инициирана от Асоциация „Българска книга”, вече е достъпна тук и може да бъде подписана от всеки, който желае да подкрепи книгите и четенето.

Събраните подписи ще бъдат изпратени на институциите, за да служат като допълнителен аргумент при вземането на решение за запазване на намалената ставка на ДДС върху книгите и прилагане на други политики за подкрепа на четенето.

Текст и снимки: Милена Радева

Add a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.