Bologna Children’s Book Fair – размисли и равносметки

След 2 856 км по пътищата на Европа през Сърбия, Хърватска, Словения и Италия и накрая, прибирайки се в България не можахме да се отървем от чувството на сравнение между двата свята. Ще избегнем разговора за магистрали и инфраструктура, цени и качество, обработваема земя и бурени, но не можем да не направим сравнение между това, което ние наричаме „международен панаир на книгата” и това, което реално представлява един „международен панаир на книгата”

Често пъти се чуват сравнения между „панаира” в Болоня и „панаира” в НДК – София. Често пъти тези размишления са дело на хора, които никога не са стъпвали на голям книжен форум като тези в Болоня, Франкфурт, Лайпциг, Лондон или Ню Йорк.

Ето и 10-те основни разлики:

Болоня

1. Билети! Да, цената, за да се разходите за четири дни между щандовете е 90€, за два – 67€, а за един – 37€. Т.е. случайни хора няма, там са само издатели, писатели, илюстратори и хора, които работят в сферата на книжната индустрия.
2. Изложение. Може би една от основните грешки е в превода. Fair в случая не е „панаир”, а „изложение”. Тук се експонират книги, които да бъдат видени от колегите в бизнеса.
3. Продажби на книги НЯМА!
4. Авторски права. Това, е едната цел на този форум. Издатели от половин свят предлагат авторските права на книгите си на другата половина от света, докато вторите се опитват да продадат своите книги на първите. Да, кашата е пълна, но пък преговорите за някои издания са наистина сериозни.
5. Интервюта за илюстратори. Другата основна цел на изложението е да запознае издатели и илюстратори. Както разказахме в един от предишните ни материали не е лесно, но е част от преживяването.
6. Авторите. Редом с издателите и илюстраторите тук са и авторите, които предлагат готовите си книги. Не си мислете, че издателите се „трепят” за подобни проекти, но интерес има и разговорът е актуален.
7. Bologna Children’s Book Fair работи с не един и два други форуми, които също играят много важна роля в света на книгите. Сред тях са IBBY, New York Times, BIB, както и с други изложения като това в Шанхай и Сеул.
8. Наградите. Те са наистина много и са Top of the Top. Ще споменем само Hans Christian Andersen award, Astrid Lindgren award, Bologna Ragazzi award, ARS IN FABULA Grant Award, International Bologna Children’s Bookfair Illustration Award – Fundacion SM, BOP – Bologna Prize for the Best Children’s Publishers of the Year и др.
9. Международните издатели. Няма да сравняваме цифри, но може би държавите, които не са представени се броят на пръсти. Те са в Болоня не само с националните си щандове, но и със собствени пространства. Тук можете да прочетете целия ни материал.
10. Изложба. Целите, ценностите и функциите на това изложение, дори не докосват това, което се случва в НДК. Изложби, разговори, представяния, сравнения, конференции, журналисти…

София

1. Билети няма, входът е свободен. Т.е. всеки, който реши може да влезе и то колкото пъти си иска. Особено през зимата, когато вътре е топличко и можеш да си кибичиш между хората.
2. Панаир. Тук се купува и продава стока – в случая са книги.
3. Всеки пожелал читател си купува книга за себе си, за приятели и роднини, за коледен подарък. Намаленията са чудесни, 20% ДДС е свалено, така че алъш-веришът върви с пълни сили. И продавачите са щастливи, и купувачите.
4. На пазара в София, подобни теми се обсъждат между издателствата само по време на кафе и засичане на ескалатора, или загубване по коридорите.
5. Опитвали ли сте се да се представите на издател по време на панаира в София?! Аз да. В навалицата пред сергията подаваш визитка, докато човекът срещу теб връща ресто на майка с две деца с талон за максимално намаление, а от другата страна баба пита дали книгите от 5 лв. са от 3018-та година, докато ненаглеждано хлапе вече лепи стикери по незакупената книга.
6. Хм, тук даже не знам дали издателите преговарят за готови идеи или юздите са все още толкова здраво опънати, че подобна мисъл не се и прокрадва. По принцип, не на панаира…
7. Софийският международен литературен фестивал определено прави много, за да създаде културна и международна програма по време на декемврийските издания на панаира, това трябва да го признаем. Зад тях стои голям, работещ екип, но за жалост форума остава силно локален, макар и с участници от други страни.
8. Може и да сме в грешка, но освен „Златен лъв”, което е награда на АБК (организатор на панаира), друга награда май-май няма. Ако сме в заблуда се извиняваме предварително!
9. Издателите от чужбина се намират на десния полуетаж. Често срещаме държави като Турция, Румъния, Русия… десетина щанда… те дори не са в листа на сайта на АБК.
10. Пазар. Целта на панаира на книгата в София коренно се различава от този в Болоня и другите международни изложения. По-важно е книгите да се продават, а не да има изложби. Последното, което чух беше „Вие все си правите нещо тук, ние как да знаем какво е този път?”

Сами осъзнаваме, че двете вселени са несравними. Затова и искрено се изненадваме, когато Интернет пространството се наводни с философи, които се възмущават, защо „нашето“ не е като „тяхното“. Но при добро желание може да се направи много. Истински пробив беше изложбата ни „Милениум” миналата година, могат да се канят повече представители от други страни, да се поканят хора от журито на международните награди и други форуми, да се работи с тях, макар да не сме членове на IBBY, международни изложби, изяви, представяния, търсене на контакти и повече представители/агенти за авторски права. Но дали това е желание и цел на АБК и българските търговци? Или желанието за пазарна печалба е по-важно от културните ни ценности по отношение на книгата? Или просто Болоня е „изложение”, а София е „пазар”?

На нашата Facebook страница можете да разгледате цялата галерия със снимки и разказ от пътуването ни. Както и репортажите от първия, втория и третия ден на панаира. Какво следва? Франкфурт!

Текст: Милена Радева