Вижалбума със снимки „илюстратори Вкъщи“

ЧЕСТИТ ДЕН НА ДЕТСКАТА КНИГА 2020!

За поредна година организацията IBBY отбелязва Международния ден на детската книга, който както много пъти сме споменавали, от 1967 г. се празнува на рождения ден на писателя Ханс Кристиан Андерсен. Тази година честта се пада на държавата Словения, а ето и тяхното послание за 2020 г.

Глад за думи

Там, където живея, храстите се раззеленяват в края на април или началото на май и много бързо се окичват с пашкули на пеперуди. Те приличат на памучни топчета или захарен памук, а какавидите им започват да поглъщат лист след лист, докато храстите се оголят съвсем. Когато се развият, пеперудите отлитат надалеч, но храстите не са унищожени. Всеки път когато дойде лятото, те отново стават зелени.

Това е илюстрация на писателя, на поета. Те са изядени, обезкървени от собствените си истории и поезия, които, когато бъдат завършени, отлитат и се оттеглят в книги и намират своята аудитория.

Това се случва отново и отново. И какво се случва с тези стихове и истории?

Познавам момче, на което трябваше да му се направи операция на очите. Две седмици след операцията, на него му беше позволено да лежи само от дясната си страна, а след това, за около месец, не му беше позволено да чете нищо. Когато най-накрая се сдоби с книга след месец и половина, той се почувства така, сякаш загребва думите с лъжица. Сякаш ги яде. Всъщност ги ядеше.

Познавам момиче, което когато порасна стана учител. Тя ми каза: “Деца, на които родителите им не са им чели, са бедни”.

Думите в поезията и в историите са храна. Не храна за тялото, не храна, която може да напълни стомаха ти. Но храна за духа и храна за душата.

Когато човек е гладен или жаден, стомахът му се свива и устата му става суха. Той търси нещо за ядене – парче хляб, купа с ориз или царевица, риба или банан. Колкото по-гладен си, толкова по-ограничен става фокусът ти, ставаш сляп за всичко, освен за храната, която би могла да те засити.

Гладът за думите се проявява по различен начин: като мрачност, забрава, арогантност. Хората, страдащи от този вид глад, не си дават сметка, че душите им треперят от студ, че минават покрай себе си, без да се забелязват. Част от техния свят бяга от тях, без те да го осъзнават.

Този вид глад се засища с поезия и истории.

Но има ли надежда онези, които никога не са се отдавали на думи, някога да удовлетворят този глад?

Има. Момчето чете, почти всеки ден. Момичето, което е учителка чете приказки на своите ученици. Всеки петък. Всяка седмица. Ако някога забрави, децата със сигурност ѝ напомнят.

А какво ще кажете за писателя и за поета? Когато дойде лятото, те ще станат раззеленят отново. И отново ще бъдат изядени от своите истории и стихове, които след това ще отлетят във всички посоки. Отново и отново.

Текст: Peter Svetina

Илюстрация: Damijan Stepančič; Дизайн: Melita Rak

Превод: Милена Радева

Източник: IBBY

Add a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.