Вижсайт за Биенале на българската илюстрация 2020

Честит рожден ден, глупаво мое мече!

1926 г.

На днешната дата любимото мече на цял свят навършва 96 години, а неговата книжка – 91. Споделяме с вас статията на д-р Милена Радева, публикувана във в-к Култура – Брой 34 (2871), 21 октомври 2016:

„На 21 август 1920 г. се ражда Кристофър Робин, син на писателя и драматург Алън А. Милн. За своя първи рожден ден момчето получава подарък – плюшено мече, което кръщава Едуард.
В Лондонската зоологическа градина в този момент живее опитоменото канадско мече Уинипег, което Кристофър Робин често посещава и прекарва дълго време в компанията му. Силно впечатлено от дружелюбното животно, момчето прекръщава своята плюшена играчка на Уини (в българския превод „Мечо”). Така Мечо и Кристофър Робин заживяват заедно. На Коледа 1921 г. към тях се присъединява Йори, последван от Прасчо, Кенга и бебето Ру идват в „гората” през 1925 г., а Тигър – чак през 1927 г. Зайо и Бухалът са вдъхновени от дивите животни, обитаващи гората край дома на Милн в Съсекс, и не съществуват като играчки. Днес всички приятели на Кристофър Робин се намират в Обществената библиотека в Ню Йорк.
Оригиналните играчки в Обществената библиотека в Ню Йорк
Вдъхновен от собствения си син и неговите игри, писателят започва да работи над серия от стихотворения. Първата му стихосбирка е озаглавена „Когато бяхме съвсем малки” (1924 г.) и за нейните илюстрации му е предложен художникът Ърнест Шепърд, който в това време работи в хумористичното списание „Пънч”. Това е и първата поява на Мечо пред широката публика. Той, увековечен в стихотворението „Хубавото мече”, е силно притеснен, че е дебел. Въпреки че в началото писателят не е убеден дали точно тези илюстрации са най-правилният избор, след успеха на книгата, Шепърд и Милн започват да работят заедно по всички последвали книги за Кристофър Робин и Мечо Пух.
На 14 октомври 1926 г. за пръв път са издадени приключенията на „Мечо Пух” от английското издателство „Methuen”, а датата е приета за рождения ден на Мечето. На следващата година излиза „Вече сме на шест”, а през 1928 г. – „Къщичка в къта на Пух”.
Изображенията, които талантливият художник създава, се превръщат в разпознаваеми и любими образи за поколения деца и възрастни. Леката тушова рисунка, наподобяваща линеарна скица, много точно пасва на тънкия поучителен хумор на текста на Милн. С минимална натовареност на композициите, Шепърд пренася читателя и в Стоакровата гора, и в капана за муслони, и в клоните на дъба в търсене на „мет”. Всеки от харизматичните герои се откроява със собствен характер на рисунката, подобно на персонажите, които самият Милн изгражда в двете книги. Трактовката на портретната характеристика на Кристофър Робин по никакъв начин не го различава от „портретите” на неговите играчки, а в читателя не остава и капка съмнение, че Пух, Прасчо, Зайо, Йори и Бухала са също толкова реални, колкото и малкото момче. Първите илюстрации, които Шепърд създава, са черно-бели, но през 1932 г. американският продуцент Стивън Шлезинджър купува авторските права на Мечо Пух.
1932 г. – винилова плоча

На седеминчова винилова плоча с детски песнички по стихотворенията от книгата, Мечо Пух за пръв път се появява в цветен вариант, при това с червена фланелка. В оригиналните изображения, които Шепърд рисува, Пух е облечен единствено в две глави – „Глава трета, в която Пух и Прасчо отиват на лов и почти хващат една невестулка” в първата книга и „Глава първа, в която е построена къща на Йори в къта на Пух” във втората книга, тъй като действието се развива през зимата. Червената фланелка на мечето бързо е забелязана от американския пазар и през 1940 г. Агнес Бръш създава първата плюшена играчка с червената фланелка. Скоро се появяват и останалите герои-играчки, които много стриктно се придържат към оригиналния рисунък на илюстрациите.

1940 – играчките на Агнес Бръш
През 1961 г. съпругата на Милн – Дафне, и съпругата на Шлезинджър – Шърли, продават правата си на компанията Уолт Дисни срещу процент от печалбите на марката. Оттогава до днес авторските права на цялостната концепция “Winnie-the-Pooh” се държат от американския филмов гигант, който бързо разработва новия облик на героите. Според списание „Форбс”, това е най-доходоносният образ, който Дисни някога е създавал – през 2002 г. печалбите достигат над 1 млрд. щ. д., а през 2005 надхвърлят 5 млрд. щ. д.
1963 – Bernard Tauhnitz

В България Мечо Пух е представен за пръв път през 1963 г. от издателство „Народна младеж”. Странно е, че авторските права са закупени от немското издателство „Bernard Tauhnitz” – 1933 г., но преводът на Вера Славова е от английски език. В Германия „Мечо Пух” е една от най-успешните книги, което най-вероятно е причината за издаването й в България през немския пазар. Това първо издание не е с оригиналните илюстрации на Шепърд, което може да бъде обяснено единствено с въпроса за международните авторските права в този период и факта, че политическата система в България ратифицира международните конвенции за интелектуална собственост едва през 1965 и 1970 г. Илюстрациите, които посрещат читателя в книгата, са цветни, рисувани с молив, a формите са обрамчени от черен контур. Повечето от тях много точно пресъздават оригиналните композиции на Шепърд, но героите носят различен характер, образност и стилистика. Пух е представен като едра, тромава мечка без фланелка, но за сметка на това с червено-син шал. Прасчо наподобява реално прасе, което го превръща в не особено чаровен персонаж, а Кристофър Робин изцяло е загубил чара на малкото хитроумно момче от Съсекс, превръщайки се в червендалест хлапак с рошава руса коса и син гащеризон. За автор на корицата е посочен художникът Т. Тончев, но най-вероятно намесата му се ограничава само дотам, тъй като визуално тя се различава от общия облик на вътрешните илюстрации. Това издание съдържа само първата книга на Милн и не бележи сериозен успех на българския пазар. Реално погледнато, много малко читатели си спомнят за него, а самата книга днес е почти апокрифна.

1978 – Борис Китанов

Следващият опит за запознанство на българския читател с Мечето, завладяло цял свят, е през 1978 г., когато Борис Китанов създава илюстрациите за второто издание на „Народна младеж”. Този път книгата излиза в голям – албумен – формат с много повече илюстрации, някои от които на почти цяла страница или разтвор. Изображенията са изцяло в стила, властващ над илюстрацията в България в този период – силна стилизация и опростяване на цветовете, изграждащи геометризирани образи с плосък, декоративен характер. По-голямата част от изображенията са разположени на бял фон, който не придава пространственост на книжните разтвори, а засилва условността на рисунката. Китанов не е следвал илюстрациите на Шепърд, тъй като композиционните решения в двете книги рядко имат допирни точки. Персонажите трудно напомнят оригиналните образи от 20-те години и още по-трудно – оригиналните играчки. Истината е, че създадената от художника книга е изцяло оправдана от визуалността на 70-те години и масовия шаблон, който определя детската илюстрация в страната от края на 60-те години. В наблюденията си внимателният читател може да стигне още по-далеч, откривайки твърде много допирни точки с чешкия художник Збигнев Рихлицки и работата му в двете книги за „Мечо Клепоушко”, издадени през 1962 и 1966 г., и дори с тези на Тодор Кръстев към „Как Мечо Карпатски стана капитан” на Веса Паспалеева.

Но да се върнем към Мечо Пух… Произведенията на Борис Китанов, макар и маниерни дори от тогавашна гледна точка, успяват по свой начин да интерпретират разказите. Цветните композиции създават приятно „шарено” настроение в цялостната визия на книгата, а червендалестият Кристофър Робин е близък образ за българските деца. Прасчо отново създава проблеми и е трудно да бъде разпознат като малко, плашливо животно, тъй като прилича на четинесто прасе, но останалите герои с лекота носят определената от художника стилистика и (абстрахирайки се от рисунките на Шепърд) успяват да усмихнат читателя. Именно с тези илюстрации много от родните почитатели на книгата свързват образите на героите от Стоакровата гора.
1966 г.

През 70-те историите за мечето и неговите приятели бележат възход не само в България, но и в международен план. Уолт Дисни създава късометражни филми, изцяло базирани по двете книги. Първото филмче е представено през януари 1966 г. и е озаглавено „Мечо Пух и дървото с мед” и включва първите две глави от първата книга. Двайсет и петминутната анимация има невероятен успех в САЩ, въпреки че в Англия не се приема толкова радушно. Продължението – „Мечо Пух и бурята” (1968 г.), което включва още шест глави от двете книги, превръща Пух в толкова популярен герой, че през 1969 г. печели „Оскар” за анимационен филм. „Мечо Пух и Тигър” (1974 г.) затвърждава образите на любимите герои, а през 1977 г. Дисни реализира първия пълнометражен филм по двете книги, който включва почти всички глави. Стриктното следване на оригиналните истории на Алън Милн и рисунките на Ърнест Шепърд превръща кинолентата в също толкова знакова, колкото и книгите. Аниматорите запазват основната форма и силует на героите, както и пулсиращата тушова рисунка, което реално оживява образите от книгите. Пух вече е постоянно облечен със своята червена фланелка, Прасчо е малко, плашливо, розово прасенце, Йори е „старото сиво магаре”, което винаги е тъжно, Бухалът „знае всичко за всичко”, Тигърът „премного се перчи”, а образът на Кристофър Робин изцяло се покрива съссина на Милн. Единствено Зайо е оформен в характерната за Дисни стилистика, но това не го откъсва от общата визия на героите.

Отново през 70-те „Methuen” преиздава четирите книги на Милн с оригиналните илюстрации на Шепърд. Този път обаче художникът ги оцветява и огромната публика на Пух и приятелите му припознава връзката на цветните филми с цветните илюстрации.
1988 г. – Отечество

Първите оригинални илюстрации на Ърнест Шепърд към „Мечо Пух” се появяват на българския пазар чак през 1988 г. в еднотомното издание на „Отечество”. Интересен факт е, че макар и с леки редакции, остава все същият превод на Вера Славова. В периода на книгоиздателския хаос през 90-те години историите за Мечо Пух излизат в още няколко издания, които се различават единствено по своята корица и формат. Едва през 2001 г. българският читател вижда цветните илюстрации на Шепърд в албумен формат, съдържащ и четирите книги на Милн. Това е и едно от най-добрите издания в България, но, за разочарование на феновете, които знаят книгите наизуст – преводът е нов. С навлизането на издателство „Егмонт България” на пазара през 1991 г. започва издаването и на едноименното списание „Мечо Пух”. Тъй като издателството държи авторския лиценз за репродуциране на продуктите на „Уолт Дисни”, на родния пазар се появява „новият” Мечо Пух.

2001 г. и 1991 г.
Истината обаче е, че тази нова визия, която очарова най-малките читатели, изобщо не е нова в световен мащаб. След първия филм през 1977 г. компанията реализира още 7 пълнометражни филма и множество серии, които не са базирани на книгите. С развитието на технологиите анимационните герои губят много от първоначалното си очарование – до степен на абсолютно изчистване на цвета, формата и контура във филма „Тигър” от 2000 г. и последвалите филми, списания, книги и играчки. Феновете на Милн от цял свят не са съгласни с промените, които настъпват в развитието на героите. Но най-малките читатели, към които Дисни насочва продуктите си, обожават Пух и приятелите му, които стават все по-забавни, лесни за разпознаване и още по-лесни за рисуване и оцветяване. Край на тази визия поставя последният реализиран до момента филм – „Мечо Пух” (2011 г.), който не само се завръща към историята на Милн – изгубената опашка на Йори, но и към рисунката на Шепърд. Главният художествен ръководител на Дисни и Пиксар – Джон Лесетър, изоставя напълно 3D обработката и, поглеждайки назад към 60-те, създава ръчно рисувани кадри. Режисьорите Андерсън и Хол базират историята на текстовете на Милн, цитирайки ги във филма.
2009 – Mark Burges

И когато вече всички си мислехме, че нищо ново, свързано с Алън Милн, Ърнест Шепърд, Кристофър Робин, Мечо Пух, Прасчо, Зайо, Йори, Тигъра, Бухала и Кенга и бебето Ру, не може да ни изненада, през 2009 г. Дейвид Бенедиктъс написа продължението „Завръщане в Голямата гора”, илюстрирано от Марк Бърджес! Въпреки че книгата е официално призната от Настоятелството за авторски права на Мечо Пух, тя надали някога ще бъде приета от верните фенове на Милн и Шепърд.

На 14 октомври Мечо Пух празнува своя 90-и рожден ден.
Честит рожден ден, „глупаво мое мече”!“

Наскоро бяха публикувани още две книги посветени на Печо Пух – „Мечо Пух и Кралският рожден ден“, посветена на двойната годишнина на кралица Елизабет II и Мечо Пух; и второто официално продължение на историите – „Най-доброто мече в цял свят“ и двете илюстрирани от Марк Бърджес.

Текст и снимки на книгите: д-р Милена Радева

2016 г. и 2017 г. – Mark Burges

 

Add a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.