Честит Световен ден на книгата и авторското право!
|Световният ден на книгата и авторското право е определен за честване от ЮНЕСКО. С празнуването на този ден в целия свят, световната организация се стреми да насърчава четенето, издателска дейност и защитата на интелектуалната собственост чрез авторското право.
Празникът, ако можем така да го наречем, е отбелязан за пръв път на 23 април 1995 г. Датата е предложена от испанския писател Висенте Клавел Андрес, който иска да отбележи 380 години от смъртта на Мигел де Сервантес. По стечение на случайността, на тази дата са родени или починали още Шекспир, Инка Гарсиласо де ла Вега, Морис Дрюон, Халдоур Лакснес, Владимир Набоков, Жозеп Пла и Мануел Валехо.
Развитието на авторското право датира още от 15-16 век, като се смята, че Англия е първата държава приела закон, или по-скоро право, по отношение на авторското право. Този акт на защита става необходим за авторите с появата на печатната преса и репродуцирането на печатни книги за широката публика.
Първият официален такъв документ е т.н. Лиценз на Закона за печата от 1662 г., който урежда частното разрешение за печат, и е последвано от „Устав на Ан“ 1710 г., който вече приема на държавно ниво правата, законите и срока на авторското право.
В България първата норма, отнасяща се до защита на авторското право, е чл. 373 от Наказателния закон от 1896 г. който постановява наказателна отговорност за контрафакция и плагиат. Тези две престъпления според закона са престъпления от общ характер. Предвидените наказания са: 3 години затвор за плагиат и „запиране от един ден до три месеца или глоба – за контрафакция“. Първият български Закон за авторското право е приет през 1921 г. Днес в сила е ЗАвтПСП, приет на 1 август 1993 г. До неговото обнародване в Държавен вестник, е наложено дуалистичното начало: в отделни актове се уреждат правата на авторите върху създадените от тях произведения и начините, чрез които те отстъпваха своите права. В Търговския закон, приет през 1897 г., е включена уредбата на издателския договор (чл. 432 – 450). Тези норми са изцяло заимствани от австро-унгарския Търговски закон от 1895 г. Общите правила за търговските сделки се прилагат и за издателските правоотношения. При това законът презюмира безвъзмездността на издателския договор. Авторско възнаграждение се дължи само ако е уговорено.
Честит празник и нека всяка наша книга, текст и илюстрации бъдат създавани според ЗАвтПСП!