Читатели, блогъри, критици – срещата сякаш бе положителна

Втори опит за дискусия направиха читателите, блогърите и критиците вчера (5 юни 2017 г.) в литературен клуб „Перото”. Този път срещата сякаш бе положителна и в развитието на разговора се изказаха много упорни точки, от които да започне евентуалната трета такава среща. В диалога взеха участие литературните критици Амелия Личева и Митко Новков; блогърите Илияна Бенова и Алекс Кръстев; писателите Михаил Вешим и Александър Чобанов, а модератор беше Ангел Игов.

Основна посока на разговорa, която Ангел Игов подаде беше във връзка с очакванията на читателите, които се интересуват от книги без значение дали четат критика или постове. Така цялостната дискусия протече под знака на качеството на писаните мнения (за издаваната в България чужда или родна литература), без значение какъв етикет им е залепен. И двете страни бяха съгласни, че има много плява и в двата „жанра”, но и много добри текстове, които могат да формират вкус в читателите, да изкажат позиция или дори да подтикнат към промени. И тук, може би всички се сещаме за разказите на Братя Грим, които изтъкна и Амелия Личева, при които критиката беше толкова остра, но добре обоснована, че книгата влезе във втора редакция.

Една от ключовите тези подета от Митко Новков бе, че основната разлика между блогърите и критиците е тяхната публика. Докато блогърите търсят вниманието на читателя, на лайковете и последователите като референтен фийдбек за тяхното мнение, то критиците са си „самодостатъчни”. В този смисъл достъпността на четене на блогърите беше изведена на преден план и може би в известен смисъл като негатив, спрямо високата езикова норма, която критиката цели да поддържа. Но дали именно този висок стил не губи голяма част от читателите, както отбеляза гост от публиката, защото твърде често напомня на анализ по литература или академичен текст?

Между новите социални мрежи и олдскуул вестниците в последно време откриваме и трета форма, която набира все по-голяма популярност – влога. Алекс Кръстев отбеляза, че изказът в петминутното видео, което днес всеки може да пусне на слушалките си докато прави нещо друго, няма как и не цели да търси помпозност, а напротив трябва да е разговор между човек прочел книгата и човек, който не я прочел. И тук се намесва въпросът за достъпността на професионалното мнение в лимитираните печатни издания, които не могат да конкурират лесната, бърза и безплатна достъпност на онлайн платформите, подчерта Илияна Бенова.

В крайна сметка за изводите от тази втора среща и двете страни си стиснаха ръцете – липсата на повече платформи за професионална критика е основен проблем за нея, затова може би в един момент ще се появи „блого-критиката”, както я нарече Митко Новков. За момента блогърите поставят една познавателна основа сред читателите, от която критиците трябва да поемат щафетата, пожела си Илияна Бенова.

И сигурно ще се зачудите защо ние сме решили да отразим тези две събития и какво общо имат те с нашата работа в областта на илюстрацията. Ако писателите и критиците осъзнават, че липсва професионално мнение в тяхната сфера, то в изкуството нещата са още по-редки. Останаха две академични списания за изкуство и бюлетина на СБХ, но за наша радост все по-често вестник Култура публикува текстове за илюстрация. Миналата година на неговите страници бяха отразени три събития, а тази – две до този момент. Проблемът кой да пише за илюстрацията обаче, продължава да стои. Наскоро разговарях с някои родни изкуствоведи и те признаха, че често илюстрацията остава в страни от техните интереси. Литературната критика и пишещите за литература, също ме увериха, че това не е тяхното поле на работа, защото за илюстрация или детски книги, в които водеща е илюстрацията трябва да пишат хора, които и четат, и разбират от изобразително изкуство.

Текст и снимки: Милена Радева