Дамян Дамянов за наградата „Константин Константинов” и творчеството си

Както вече обявихме Дамян Дамянов е носителят на националната награда „Константин Константинов” в категория „Илюстратор” за 2017 г., а ние имахме възможността да си поговорим с него за престижната награда и творчеството му.

Той беше награден от родния си град Сливен и подчерта тази връзка и по време на награждаването. „Националната награда „Константин Константинов“ в категория „Илюстратор“ заема специално място в сърцето ми, не само защото е несъмнено престижна, но и защото е учредена в родния ми град, където съм и завършил художествена гимназия. Благодарение на страхотните художници, които ми преподаваха там разбрах, че именно това е, което искам да правя и рисуването и измислянето да осмисля живота ми. Освен това, носители на тази награда са художници като Ясен Гюзелев, Петър Станимиров и Пенко Гелев например, както и още няколко имена, които безкрайно уважавам. И въпреки всичко – не смятам, че наградите в нашата работа са маловажни, но и не мисля, че те са висша цел. Красивият, разбираем, но и съдържателен изобразителен език, на който говорим чрез нещата, които правим и с който ставаме съавтори в нечие литературно произведение за мен е много по-важно” – споделя художника.

В категорията Дамян Дамянов бе номиниран с двете книги на Джани Родари на издателство „Сиела” – „Любими коледни истории” и „Джелсомино в страната на лъжците”. По тях той работи през 2016-та година и въпреки че произведенията си приличат и текста, и трактовката на илюстрациите се различават. За книгата „Любими коледни истории“ илюстраторът избира акварела и техниката „мокро в мокро“. Тя му позволя по-поетични, понякога дори случайни, красиви със своята непреднамереност и изразителност ала-прима-виста резултати. „В тази книга съм нарисувал поне два пъти повече неща, отколкото влязоха в изданието, тъй като самокритичността ми отхвърля нещата, които не минават през ситото на редица критерии. В тези илюстрации няма абсолютно никаква компютърна намеса, което, смятам, ги прави по-живи.”

Художествените експериментите в „Джелсомино“ пък са доста повече. Творбата е многократно издавана и илюстрирана в България, затова „там работата започваше от скици в тефтера, с който никога не се разделям, понякога там добавям и цвят. След това илюстрацията (на все още доста работно ниво) се сканира и преминава през множество метаморфози на композицията, рисунката, цвета, текстурата, понякога с използването на различен по вид графичен софтуер. Трудното в случая е нещата да зазвучат хармонично и хомогенно накрая.”

Друг е погледът на Дамян Дамянов ако можеше да избере книгите от цялостното си творчество, които да представи пред журито. И двете книги, които той сподели с нас не са деца и визуално силно се различават от творбите на Джани Родари. Едната е „Хиляда и една нощ“, преразказана от ливанската писателка Ханаан-ал Шейх, която е с графични илюстрации, инспирирани от стилистиката на близкия Изток, при нея „еротиката и обезглавените тела прекрачват толкова относителните граници на приличието”. Другата е книга с разкази на Михаил Вешим – „Когато бях армейски генерал“. В нея пък илюстрациите са посветени и издържани в стила на „Приключенията на добрия войник Швейк“, чийто художник е големият Йозеф Лада.

В конкурса в категорията „Илюстратор” тази година се включват множество издатели и художници. След голямото отсяване за последно журиране остават творбите на Дамян Дамянов и още една художничка. Борис Стоилов, който бе член на журито на фестивала, определи стила на младия художник като „съвременна класическа илюстрация” и вижда „връзка между него и Любен Зидаров”. Дамян Дамянов не отрича волно или не, да има някаква връзка между неговото творчество и това на големия български илюстратор, но не чрез повърхностно копиране, а на едно друго ниво. „Разбира се, Любен Зидаров несъмнено е сред големите художници, които са ми повлияли. И аз, както хиляди други деца съм израснал с неговата „Шехерезада“, „Андерсенови приказки“ и пр. По-важното обаче е, че истински съм оценил големите им художествени достойнства години по-късно. Ако приемем, че има някакво сходство между художник от неговия ранг и моята скромна личност, то би било не толкова в техниката или художествената деформация например, а по-скоро в хумора, който повече или по-малко се прокрадва в илюстрациите.” За него обаче, остава важно „илюстрациите ми да минават за „съвременни“, каквото и да влагаме в това понятие.”

През годините художникът има немалко учители илюстратори, плакатисти, калиграфи, типографи или живописци. Списъкът за него е доста дълъг, доста „шарен“ и обхваща много широк отрязък от време, но умишлено не иска да споменава имена, за да не пропусне някого. „Всеки добър художник има нещо или много, от което можеш да учиш. В списъка са както Питър Брьогел, например, така и Киро Мавров, Пенко Гелев или Шон Тан, да кажем. Няма как да пропусна обаче художниците от „Дъга“ – всички, до един, с различния си подход към дадена история несъмнено са запалили у мен жаждата да „превеждам“ даден текст на изобразителен език.”

Навярно всеки читател е забелязал, че илюстрациите на Дамян Дамянов и тяхната трактовка е различна във всяко произведение, по което работи. Той предпочита да подхожда към всяка задача по различен начин – съобразно тематиката, настроението, езикът, епохата и дълбочината на творбата. „Аз съм доста радикален в схващането си за т.нар. „стил“ в илюстрацията, както и в графичния дизайн. Кой знае, може и да не съм прав, но не мисля, че един творец трябва непременно да преследва един принцип на работа, с който е доказан, разпознаваем и в крайна сметка – който носи „по-малки рискове“.

Художникът използва различна техника, композиция, стилизация за всеки проект, за да разгърне по най-пълен начин неговата ядка, неговата първоначална идея и да открие за себе си връзката с авторския текст. „Другата причина за това е, че може би бързо писвам сам на себе си и чисто и просто искам да опитвам нещо ново.” Може би точно поради тази причина и той често намира „кусури” сам на себе си. „Седем хайдути и едно магаре“ – една малко известна творба на Бранислав Нушич, която се получи добре, но не достатъчно. Просто „ОК“ за мен не е „ОК“. Друго произведение, по което е работил, но би преработил наново е „една книга на Ерих Кестнер, която рисувах доста отдавна, но нискобюджетната полиграфия съсипа работата ми. За добро или лошо несъвърщенствата и липсите на дадено произведение имат свойството понякога да стават видими за автора чак след време.”

Сред неговите професионални мечти остават вечните Андерсенови приказки, в които той би искал да опита по нов и вълнуващ начин да предаде красивия трагизъм в историите, както и неговият спомен от детството Оскар Уайлд – „приказки, които чета от малък, та досега”.

„Не бих искал да илюстрирам автор, който си представя отношенията писател-художник като работа по точки и подточки, написани от единия и дословно следвани от другия. Не казвам, че не трябва да има диалог – напротив. Хубаво е обаче, според мен, авторът да има доверие на художникът / дизайнерът, да адмирира смелите и провокативни решения, а не да го спъва. Има немалко български автори, за които би било чест за мен да работя, но не бих искал да работя за някого, който търси успеха с цената на това да е евтин, скандален до степен на вулгарност.”

Какво ни е подготвил Дамян Дамянов в най-скоро време? Следващата седмица по време на Пролетния базар на книгата (23-28 май 2017 г.) в НДК в Мраморното фоайе, ще можем да се насладим на закачливия му социален експеримент, включващ 60 съавтори. В страницата му във фейсбук всеки може проследи развитието на целия проект. Съвсем скоро художникът започва илюстрирането на един много щур руски автор, който е писал и за деца. Страничните идеи и некомерсиални проекти също не е оставил на заден план, а ние ще ги очакваме с нетърпение.