Ден II – Срещата с издателите

Ден втори решихме да посветим на издателите и техните срещи с илюстраторите. На първо място е редно да отбележим, че може би няма художник в тази индустрия, който да не е минал през Болоня. Дали е бил забелязан тук, или не – това е друг въпрос.

Организацията е доста проста, но супер изнервяща и времеемка. Обикновено издателите обявяват дните и часовете, в които правят срещи с илюстратори. Продължителността е в рамките на час. Затова пък половин час по-рано започва да се подрежда опашка, която набъбва светкавично. В момента, в който пред някое издателство се подредят повече от трима човека, това е ясен сигнал за всички налични в региона художници, че именно там ще се разглеждат портфолиа. Срещата на всеки творец с потенциалния работодател отнема около 5-7 минути, като можете сами да сметнете, че за 60 минути минават едва 10-тина човека. Практически шансовете да стигнете до реален разговор бързо и рязко спадат в момента, в който преброите хората пред вас. Но да мислим позитивно! Стигайки до заветната среща и изричайки: „Hi, my name is…”, оставате единствено и само в ръцете на издателя. Някои търговци са особено разговорчиви. Те са готови да обсъждат с вас текста, идеята, композицията и дори малки детайли от вашето портфолио. Ако критиката в Художествената академия някога ви се е струвала сурова, то в този момент тя звучи като майчина милувка и си мечтаете да бяхте записали право или финанси, както цялото ви семейство е настоявало. Други не казват нищо, просто гледат. Трети са супер любезни и накрая ви връчват присъдата. Ако ви подадат визитка, имате шанс за по-нататъшна комуникация. Ако ли не – то чувате: „Не е това, което търсим”. Какво се търси обаче, остава загадка. Няма почва за отчаяние в подобна ситуация. „Светът е широк и издатели дебнат отвсякъде”, стига да имате търпението да ги намерите.

Далеч по-безболезнен е вариантът издателят да е оставил кутия, в която сами да пуснете своите контакти. Дали ще ви потърсят обратно или не, дали ще погледнат сайта ви или не – няма как да знаете. Едно обаче е доказана истина, няма по-голямо щастие от това да се видиш лично с издателя си. Персонална статистика за 2018 г. е, че от общо 1 390 издателства едва 20-тина обявиха отворени срещи. Математиката ни куца, но сме сигурни, че процентът е твърде малък за мащабите на този форум. Какво правят тогава всички тези издатели тук в Болоня, може би ще се запитате – търсят закупуване и продаване на авторски права. И ще си позволим едно лично разсъждение в суматохата – не е ли по-лесно да представиш свой собствен, уникален продукт, отколкото да купуваш нещо „втора употреба”? Защо да е толкова сложно да създадеш собствена книга, че да искаш да ползваш чужда в така или иначе преливащия от художници и писатели пазар?

Тънък е моментът какво портфолио представяте пред издателите. Съвет не можем да дадем, защото и ние самите нямаме идея. Някои изрично казват, че искат готов продукт. Други работят само с агенти. Трети търсят определен стил, който да отговаря на тяхната работа. Други се радват когато художникът може всичко. Все по-често обаче, се наблюдават готовите проекти, които по-скоро търсят издател, отколкото колаборация с друг творец. А вие имате ли собствена, готова за издаване книга…

Ако тръгнете да търсите агент, горе-долу положението е същото. Нямаме намерение да звучим като „черна станция”, но когато човек види хилядите книги, които се предлагат на панаир с подобни мащаби, стотиците млади хора с папка в ръка и малкото издатели, които предлагат срещи с художници, то някак се чувстваш много малък и незначителен. Имаш чувството, че този бизнес вече има всичко, от което се нуждае и трудно приема нови членове. Въпреки това той се развива все по-стремглаво напред и нагоре и всяка година връчва все повече награди и призове.

И в тази връзка не можем да пропуснем наградата на името на Астрид Линдгрен, която днес (27 март 2018) бе връчена по време на 55-тото издание на Болоня. Носител на тазгодишния приз е американската писателка Jacqueline Woodson. Сред номинираните тази година бяха и трима български представители, за които не веднъж споделихме на сайта ни.

Друга голяма награда, която бе фокус днес, е „New York Times Best Illustrated Children’s Books of the Year”, която празнува своята 65-годишнина заедно с панаира в Болоня. Във Facebook страницата ни всяка неделя представяме по едно десетилетие от спечелилите до момента книги, общо 643 заглавия. В специален материал посветен на наградата ще ви разкажем малко повече за нея.

Скоро ще споделим и пълен албум със снимки.

Снимки и текст: Милена Радева