Bologna Children’s Book Fair Ден III – Визия, стил и функционалност

Това е последният ден, в който си струва да направите усилие да се видите с възможно най-много издатели или да посетите най-много ивенти. Често пъти издателите обявяват срещи в края на панаира, тъй като и те самите го напускат в средата на четвъртия ден.

Затова пък наградите не свършват. Именно днес се връчват тези за илюстратори, избрани от Bologna Children’s Book Fair. Журито в състав от Anastasia Arkhipova (Русия), Peggy Espinosa  (Мексико), William Grill (Обединеното кралство), Allyn Johnston (САЩ), Bernd Mölck-Tassel (Германия) даде кратка конференция, в която обясни какво по-точно са търсили във всеки един от художниците, представил творбите си за „голямата” селекция. Трудно ще изброим 77 впечатления, но държим да цитираме думите на Анастасия Аркхипова: „От една страна е много реалистична, от друга е магическа. Също в черно-бяло. Имаше много добри илюстрации в черно-бяло, но мисля, че тази е най-добрата – Калина Мухова. Чудесна работа. Поздравления!”. За жалост Калина не е сред избраните 27 творци, които ще се включат в изложбата във Флоренция, специално организирана от Болоня, но въпреки това, участието ѝ е от изключително значение.

Но кой спечели приза на 9-тото издание на International Bologna Children’s Bookfair Illustration Award – Fundacion SM 2018? Това е илюстраторката Vendi Vernić от Хърватия, която получава голямата чест и отговорност за самостоятелна изложба в рамките на следващото издание на панаира.

Наградата ARS IN FABULA Grant Award, която се връчва на художник до 30 г., спечели Jean Mallard от Франция, като журито за тази селекция е в състав Steven Guarnaccia (САЩ), Katsumi Komagata (Япония) и María Fernanda Paz-Castillo (Колумбия).

На сцената бе поканена и авторката на визията на панаира за 2018 г. Chloé Alméras в колаборация със студиото Chialab Design, която вчера имаше отделна конференция. Тя е избрана сред илюстраторите, които миналата година са били селектирани за изложбата в централната зала.

И заговаряйки за дизайн, рязко ще сменим посоката и ще поглед към нашата градинка. Днес ще направим кратка разходка из самия панаир, тъй като вече се чуха доста коментари по отношение на българското участие. За първа година 10 български издателства (Точица, Лист, Пан, Кибеа, Клевър бук, Дъбови листа, Хартиен цвят, Пух, В 138, Алианс принт) представят своята продукция в Болоня. Организацията идва от Министерството на икономиката и трябва да отбележим, че има нюанс на подобрение, спрямо драмата, която видяхме във Франкфурт. Въпреки това и издателите, и художниците, които са на панаира забелязаха редица „грешки” в изграждането на визията на националния ни щанд. Трикольорът в бяло, зелено и кафяво е само дребен детайл в редицата неудобства, но… да кажем, че някой просто не е задал точните цветови параметри на българското знаме или е пуснал файла в RGB. Ние няма да съдим функционалността на пространството, но безмълвно ще дадем редица примери на други национални и частни щандове и ще си позволим кратко очертание на параметрите. В общи линии площта, с която всеки изложител разполага е разделена в три визии. Стандартният пакет от базов щанд, който е еднакъв за всяко изложение било то на книги, на техника или нещо друго. Горе-долу същото е положението на базара на книгата в НДК, с разликата, че онези са бели, а тези са сиви. Но някак, хората тук в Болоня, успяват максимално да усвоят пространството, без това да значи, че има книги и по тавана, и по пода. Вторият вариант е личната, частна интерпретация на квадратурата. Признаваме, че такива смели финансови решения имат основно големите издателства, но тук-там има и по-малки търговци, които са решили да изпъкнат с креативно оформление на експозиционната си площ. Трети прочит са националните щандове. Тук вариации има премного. Основен детайл, който обаче прави силно впечатление е, че се търси чувството за общност, простор, светлина и обединение, които да подскажат една обща визия и обединеност. Може би това е и едно от най-дразнещите неща в решението на родното пространство. Усещането, че всеки от издателите е ограден в собствена кутийка и не му е позволено да надзърне какво прави другарчето. Особено подтискащ е и фактът, че кутийката е толкова малка, че едва се въртиш в нея, докато книгите са изцяло зад гърба ти и ти сам си пречиш. Всъщност, в нашия случай за чуждия пазар няма никакво значение кой се представя, а важно е какво представя. Защото, трябва да бъдем честни пред себе си, нито имаме български Harper Collins, нито DK, а българските издания дело на български илюстратори и/или писатели се броят на пръсти. Т.е. ако не привлечем с визия, то със сигурност няма да привлечем с име. И в този ред на мисли си задаваме следния въпрос: „Този, който е проектирал щанда осъзнавал ли е какво точно ще се излага на него? А някога бил ли е в Болоня, Франкфурт, Лайпциг, Лондон, за да види какво е панаир на книгата, като не броим „нещото” в НДК?”.

С тези разсъждения напускаме Bologna Children’s Book Fair 2018. Видяхме много нови неща, срещнахме се с много познати хора, сред които Радостина Николова и нейната нова книга за Кико, Мая Бочева – Уики, Омана Кацарска, Капка Кънева и Дамян Дамянов, Сибила Коритарева, Зорница Христова (издателство „Точица”), Гергана Димитрова (издателство „Лист”), Нуша Роянова (издателство „Дъбови листа”), Никола Райчев, Вал Стоева и Лора Филипова (Фондация „Детски книги”) и представители на издателствата Софтпрес, Кръгозор, Жанет 45.

Утре по пътя към дома поемаме през Равена. А скоро ще качим и кратък обзор на панаира, обещания материал за New York Times и цяла галерия със снимки.

Arrivederci, Bologna!

Снимки и текст: Милена Радева

Творбата, с която участва