„Дивите животни на града“ – как се роди тази книга? I част
|Както сигурно вече сте разбрали, „Българска илюстрация“ вече гордо може да се нарече „издател“, защото имахме невероятната възможност да си партнираме в прекрасната Елена Павлова и… и да направим първата ни детска книжка… очаквайте и още, но всичко по реда си.
А ето и как се роди нашето първо издателско отроче.
Елена Павлова разказва…
Предисторията: Спасяването и връщането на животни в естествената им среда ме вълнуват от много малка – да съм била някъде осемгодишна, когато прочетох „Лъвицата Елза“ на Джой Адамсън и започнах да търся още книжки по темата. Растях с Джералд Даръл, Гевин Максуел, Бернхард Гжимек… и интересът ми към животните около нас така и не изчезна, когато станах голям и сериозен възрастен. Проблемът на съзряването обаче е, че не можеш да следваш всичките си мечти. Налага се да избираш. И аз избрах писането, макар че навярно щеше да е в пъти по-интересно да стана като Джейн Гудол, кой знае.
Идеята: Макар да не се занимавам със спасяване, старая се да помагам, доколкото ми е във възможностите. Следя с интерес работата на организации и центрове в България, пък и извън нея. Дарявам при възможност. Доброволствам, когато имам време, например с преводи на материали на английски. Именно така ми хрумна идеята, че има нужда от книга, която да разказва историите на спасените животни не само за „големите“, такива като мен, а и за деца. Книга с приказки и много, ама много картинки, цялата посветена на спасяването на дивите животни около нас и връщането им на свобода.
Историите: Раждането на книгата бе подпомогнато от програма „Социално активни изкуства“ на Национален фонд „Култура“. Приказките от книгата се родиха за няколко месеца – всички, с изключение на една, са по истински случаи, свързани с реални пациенти в „болницата за животни“ и с техните спасители, доктори, рехабилитатори. Истинска е дори гъската Петулия!
Как се пише книга: Дума по дума и изречение по изречение. Важното е да започнеш и да не се отказваш… докато не свършиш. Но освен автора, в процеса на написването участват и други важни хора: консултанти, които помагат в историите да няма глупави грешки във фактите или описанията; редактор, който чисти грешките в самия текст; коректор, който проверява за правописни грешки и да са си на място точките и запетайките… Не е лесна работа и не свършва с написването на „Край“ след последната дума.
Много от първоначално предвидените истории не влязоха в тази книга, просто защото се оказа, че в нея няма да има място за всички. Затова… ще има втора книжка с приказки за дивите животни от града!
Какво следва след написването: След като работата по текста приключи, идва ред на странирането – подреждането на илюстрации и текст в истинска книга. После тя отива в печатницата и се „облича“ в хартиени страници. И накрая попада на най-важните хора: читателите, които ще я прочетат. Ура и да знаеш – много се радвам, че нашата книга те е намерила!
В случая читателят – ти! – има и още една важна задача, защото приходите от книгата ще бъдат дарени за спасяването и рехабилитацията на диви животни, пострадали в нашата, човешката, изкуствена градска среда. Благодаря ти и приятно четене!
Книгата можете да поръчате от нашия онлайн магазин – https://shop.bulgarian-illustration.com/