Frankfurter Buchmesse Ден 1 – Палитра от обичаи

Няма нужда да казваме, че полетът София-Франкфурт беше пълен с издатели, каргото най-вероятно беше пълно с каталози, а общото чувство и нагласа бяха, че „отиваме да покорим китайския пазар”. Официалното откриване на панаира се състоя вечерта на 9 октомври. Така фактически официални церемонии и масовки по време на работата на издателите няма. Събитието бе в централната конгресна зала на изложението. Влизаше се само с покана, а журналистите бяха селектирани предварително. И да, и ние бяхме там!

Слоугънът на тазгодишния панаир на книгата беше “I’m on the same page”. Определено в първия момент не става много ясно за какво иде реч. Но една малка подсказка, ще обясни всичко. Това е 70-тото издание на световния форум, а тази година се отбелязват и 70 години от подписването на „Всеобщата декларация за правата на човека”. Именно това беше основният фокус на речите и на Федерика Могерини (Върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност), и на Мамука Бахтадзе (Министър-председател на Грузия), и на Юрген Боос (Директор и СЕО на Франкфуртския панаир на книгата), и на Хайнрих Риетмюлер (председател на Асоциацията на издателите и книготърговците в Германия). Темата по време на откриването беше само една – свобода на словото, свобода на печата, свобода на медиите. Много остро бе коментиран и въпросът за отношението на президента на Република Турция Реджеп Таип Ердоган към турските медии, журналисти и интелектуалци. Бяха представени и кратки видеа на журналисти получили смъртни присъди в Турция и потърсили политическо убежище в Германия. Тази директна критика беше посрещната с аплодисменти в залата, а кметът на град Франкфурт Питър Фелдман заяви, че това не е лично отношение към турските граждани, а към една несправедлива политика. И именно панаирът във Франкфурт е най-точното място, където да бъде дадена свобода на печата между всички 7,500 изложители от 110 страни, почти 300,000 посетители и 10,000 журналисти.

Тази година гост държава е Грузия, а мотото на нейното представяне „Georgia – Made by Characters” е във връзка с 33-те знака, изграждащи уникална ѝ азбука, включена в списъка на ЮНЕСКО за „Нематериално културно наследство на човечеството”. И само като проста равносметка ще отбележим, че Националният център на книгата в Грузия е създаден през 2014 г. и оттогава само на немски са преведи 200 заглавия. В програмата на панаира са включени 70 грузински автора и 100 културни събития. И защо казваме това? Ако си спомняте през декември 2017 г. имаше официално представяне на поканата от страна на Софийския панаир на книгата към Франкфурския панаир на книгата. Тогава се зададе въпросът „Как?” и „Дали?” можем и ние някой ден да сме гост-държава. Отговорът бе, че ние нямаме достатъчно българска литература преведена на чужди езици. А подтекстът беше, че ние нямаме политика за превод на родните писатели.

И в този контекст на международна палитра ще е настоящият обзор на първия ни ден на панаира. Общата експозиционна площ не може да бъде изследвана за ден или дори два. Главата ти започва да прелива от цветове, букви, миризми, храни и обичаи. Както казахме и за Болоня, тук всеки е донесъл своята идентичност. Някои чрез книгите си, други чрез обичаите, а трети чрез манталитета си. Няма да се опияняваме да коментираме щанда на България, той си е същият от Болоня, същият нефункционален и барикадиран дървен затвор. Някъде там зад него се беше сгушила и АБК, която за хубаво или за… хубаво, грам не се виждаше (прочете внимателно написаното на снимката!).

Официалното откриване на българското пространство бе дело на Амелия Гешева (зам. Министър на културата), която в официално интервю по БНТ заяви, че досега не е виждала предишните щандове, т.е. никога не е била на панаира на книгата във Франкфурт. Това обяснява много, но изводите оставяме на вас. Откриването (в 11:00 ч.) беше съпътствано от вино и солетки в чаша. Жалко е, защото имаме потенциал да представим продукция, но когато хората, от които зависи това, правят всичко за пореден път за пръв път, тези издатели, които са избрани да донесат своите собствени книги и с много радост и надежда  са тук на панаира, биват представени по този начин. И не, това НЕ зависи от тях!

Защо изобщо коментираме този акт? Определено не е, за да се заяждаме на дребно, а за да поставим и може би сравним себе си с всички други 7,499 изложителя. Традиционно във Франкфурт всеки посетител е посрещнат гостоприемно на всеки щанд. На турския (тъй като до сега говорихме за тяхната политика) веднага са готови да ти предложат чай в характерно малка чашка или кафе. На арменския щанд се предлагат арменски сладки. Поляците черпят с гигантски червени ябълки. Холандците с вино. Ирландците с бира. На щанда на Узбекистан – сушени плодове. Бонбони и лакомства дебнат отвсякъде, вечер масите са претрупани с един или друг вид кетъринг, а изложбите се откриват с наливна бира и претцели. И не, това не е българската идея как ще мине Бай Ганьо и ще си похапне у Иречек. Това е с цел да се привлече вниманието и да се създаде атмосфера на комуникация, дори след края на „работното време”. Обсъждат се книги, преглеждат се портфолиа и се правят планове. А на следващия ден те посрещат с бразилско кафе на щанда на Бразилия. Някои предлагат рекламни подаръци като чанти, значки, брошки или химикалки, други са намерили по-различни начини да представят себе си чрез декорация на щанда (гърците си бяха домъкнали маслинови дръвчета), типични за държавата дрехи или скрит малък детайл. Защото колкото е важно да представиш на събеседника си своя продукт, толкова е и важно да му представиш откъде си и кой си. Както каза и Федерика Могерина в речта си – „Своята идентичност”.

И като завършък на този встъпителен в панаира ден, още веднъж искаме да отбележим, че тук не си говорим за „пазар на книги”, тук си говорим за купуване и продаване на авторски права. Тези, които стоят зад „щанда” (реално тук щанд имаме само на българския павилион) са издатели, тези, които застават пред него („влизат” е точната дума) също са издатели. Книги не се продават. (Опитах! За експеримента, въпреки че и преди съм била тук и много добре знам.) Водят се преговори за цени на тиражи, печатници в Китай, шипинг до Солун и рекламни кампании. Баби и внучета – nein! Публиката е допусната до изложението едва през уикенда (входна такса 20€ на ден), с цел донесените от цял свят книги да не се връщат обратно. Улеснение за всички.

Остатъкът от нашия коментар от панаира ви представяме в снимки на нашата Facebook страница и се надяваме поне малко да сме уловили духа на различните държави, който не се определя само от сгрешено изписано лого или от солетка.

Текст и снимки: Милена Радева

(Ако искате да ползвате наши снимки или статии – свържете се с нас за разрешение!)