Frankfurter Buchmesse Ден III – Книгата като история

Франкфурт… панаир създаден през 1454 г. Малко след като Йоханес Гутенберг създава печатарската преса в Майнц (само на 40 км разстояние), група търговци организират малък панаир. Предлагат се основно манускрипти. До 1632 г. това е най-големият книжен панаир в Европа, когато Лайпциг поема лидерството и панаирът прекратява своята дейност. След Втората световна война (1949 г.) в църквата Св. Пол се състои първото издание на новия форум, което и до ден днешен е на същото място.

Днес, шест века след началото на панаира, откриваме ретроспективна нотка на един от етажите, изцяло обособена и посветена на изкуството на книгата и нейната история. Щастливо засмян Йоханес демонстративно търка оловни плочи с кожени валяци. Бърка артистично в канчета с мастило, а красива девойка ювелирно вае украсни елементи върху лист хартия. Във въздуха мирише на „гранясали орехи” от мастилата, а пресата издава леко меланхоличен, пукащ звук при всеки следващ натиск. Йоханес развълнувано обяснява разни неща на немски (аз му говоря на английски, но той е непоколебим) и развява печатния лист под носа ми. Да, от тук започва всичко, което виждаме днес на панаира. Един прост натиск върху лист хартия, който гради света ни през последните шестстотин години. И както каза Волкер Буфиер (Министър-председател на федерална провинция Хесен) по време на откриването тази година: „Книгата е нещо, което може да те накара да се замислиш, да ти обясни света във формата на история, а не чрез 140 знака. Те са заглавие, а не представа!”.

Потъвайки в коридора на миналото се натъкваме на издания от различни епохи, на книги създали история, на екземпляри с цена над 5 млн. евро. Не е изненадващо, че на изхода поискаха да ми проверят чантата, а в първия момент даже не разбрах защо. Книги посветени на естествознанието от 1657 г., на изкуството и перспективата, на детските приказки от 1915 г., библии и евангелия са подредени прилежно зад заключени витрини. Възрастни господа с малки очилца и премрежен поглед се прекланят пред редките издания и плахо разлистват крехката хартия. Усещането за история витае във въздуха, а миризмата на стара хартия е опияняваща. И в същото време не едно и две издателства предлагат висококачествени реплики на средновековни ръкописи, канцовани на ръка и облечени в кожени корици със златен обков. И ако си мислите, че това е кич, не се самозалъгвайте! Това може да е пазарна ниша, но може и да е чудесен начин за младите изследователи на книгата да се докоснат до едно блестящо копие, което да разкрие пред тях не само история, но и начин на мислене. Ще направим една много елементарна препратка – през 1980 г. издателство „Наука и изкуство” по поръчка на Людмила Живкова отпечатва „Четвероевангелие на цар Иван Александър”, книга, която от 1917 г. се намира в Британския музей. Макар изданието да е уникално за времето си и далеч да не е най-доброто от днешна гледна точка, то дава почва за множество изследвания сред българските изкуствоведи, които трудно могат да достигнат до оригинала от 1355/6 г. А в днешно време Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий” дигитализира голяма част от фонда си „Редки и ценни” именно, за да могат младите изследователи да се докоснат, макар и виртуално, до книги от 8-9 век, без самите издания да бъдат застрашени от влиянията на външния свят.

В този смисъл тези издатели, които насочват усилията си в тази така характерна форма, са изключително ценни.

От друга страна, едва няколко метра по-нататък се намира секцията „Art books”. Понятие известно на българските художници, но малко познато на родния пазар. Това са книги, които не са насочени към масовата публика, тиражът им е силно ограничен, понякога до единични бройки и имат по-скоро естетическо-художествено значение, а не прагматично. Изключително различни и индивидуални са подходите към тази материя. Някои залагат на емоцията на текста, други на формата на изданието, трети на скулптурното възприятие. Няма да ви ангажираме с анализ на всяко едно произведение на изкуството, което видяхме в експозиционната площ, затова ви предлагаме повече снимки във Facebook страницата ни.

Така се разделяме с Франкфурт на Майн и почваме да кроим планове за Лайпциг. Ще се видим там в края на март 2019 г.