Вижсайт за Биенале на българската илюстрация 2020

Ина Христова за Болоня и личните проекти – интервю

Здравей, Ина, поздравления за класирането в дългия списък на тазгодишната Болоня. Би ли споделила с нас с кои илюстрации кандидатства за изложбата?

Благодаря! В края на миналата година получих покана от издателство Ekaré (Испания и Венецуела) да кандидатствам за Болонската изложба с творби от книгата La Bandera de Amalia (Знамето на Амалия) от Ноно Гранеро, която излезе в началото на 2020. Книгата досега има доста успешен път, беше препоръчана от Библиотеката нa Ню Йорк и влезе в престижната селекция на Фондация Cuatro gatos. Историята е чудна, представлява метафора за това как едно знаме обединява хората.

Какво е твоето лично мнение и впечатление от творбите на класиралите се художници?

Много бях развълнувана, че в журито са именно Беатриче Алеманя и Атак, на които много се възхищавам и смятам, че са взели правилно решение в селекцията си на толкова много творби.
Имам удоволствието да познавам някои от класиралите се автори (с Андреа Антинори сме учили заедно, с Ана Апарисио се познаваме от Барселонските фестивали). Следя отблизо работата на испанските, мексиканските и италианските илюстратори. А страшно много се възхищавам на руската вълна в илюстрацията. Много харесвам работите на Армандо Фонсека и Солин Секур, които имат явен почерк и много поетично усещане във визуалния прочит на всяка творба.
Тази година много силно впечатление ми направи работата на Голдоузиян Алиреза от Иран, която впечатлява с композиция, цвят, текстура и страхотен ритъм.
Трябва да имаме предвид, че става въпрос за изложба, която цели да покаже нови експерименти и начини за визуален разказ в илюстрацията. Интересно е че има различни стилове, но всички имат нещо общо, личностен почерк и никакъв интерес към установени формулировки.

Ти живееш и работиш в Мексико, но имаш и реализирани книги в Испания и България. Смяташ ли, че има разлика между търсените изображения „тук” и „там”? 

От година насам живея в Мексико, но работя с испански издателства като A buen paso и Ekaré и с български издателства – Лист, Кръг, Буболече, Дакелче.
Според мен е много важно какви истории разказваме, не толкова какво може да бъде тенденциозно тук или там. И именно испанските издателства, а и тези в Мексико, Португалия и Аржентина мисля,че рискуват повече. Вярват силно във връзката между илюстрация и текст. Издават се изключителни книги от малки издателства – книги, които стигат далече, печелят международни награди, превеждат се на различни езици. Прави ми впечатление в последните години развитието на книгата албум, специално в Испания няколко малки издателства се обединиха около идеята да развиват пазара и направиха Асоциация Албум и организират фестивали, срещи и се подпомагат взаимно.
Любими автори, които бих искала да излязат и на българския пазар са Декур, Карсон Елис, Беатриче Алеманя, Блексболекс, Валерио Видали и Виолета Лопис, Исидро Феррер, Кити Краутер и др.

Ще ни разкажеш ли малко повече и за твоята книга „Малкият Рой” и защо реши да я реализираш в България?

“Малкият Рой” е един проект, който от години планираме заедно с майка ми Виолета Христова. Историята за малкия дъжд беше написана преди 15 години и дълго ме чакаше, за да я нарисувам!
Много ме вълнува форматът книга – албум (picturebook) и мисля, че е нещо ново на българския пазар, така че се надявам да му направим пътечка към българската публика и именно заради това решихме да създадем издателски проект, който се нарича “Буболече”. Работим и следващи заглавия.

Не мога да не те попитам – отрази ли се 2020 на работата ти и по какъв начин? Както и любимият въпрос на всички за бъдещите творчески планове.

В личен план 2020 г. беше година на големи промени, а в професионален план сякаш се отвори една голяма възможност за растеж.
Започнах различни проекти – в началото на годината реализирах курс за най-голямата платформа за онлайн курсове Доместика, работих върху Малкият Рой, направих няколко корици на книги за различни издателства, а през септември направих Google Doodle за Националния празник на Мексико. Така че без съмнение си беше година, която ми предостави възможност да експериментирам в различни посоки.

В момента работя върху две книги, едната е за испанското издателство А Buen Paso, тя е авторска книга албум, която е вдъхновена от една българска народна приказка.
Другата книга е за швейцарския пазар заедно със Слави Стоев, добре познаваната книга Продавачът на омраза, представена на немски от Швейцарското Дакелче (Doxie Verlag). А също така подготвяме следващата история за Буболече!

Благодаря ти и още веднъж поздравления!
Благодаря!

Снимки: личен архив

Add a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.