Как протече дискусията „Илюстрацията за деца – между манифактурата и истинското изкуство”

Вчера (31 октомври 2017 г.) в столичната галерия „Арт алея“ се проведе първата дискусия организирана от сайта „Въпреки“, която бе озаглавена „Илюстрацията за деца – между манифактурата и истинското изкуство”. Участие взеха изкуствоведът Филип Зидаров; художниците Тоня Горанова, Кирил Златков, Сотир Гелев, Пенко Гелев и Мила Янева – Табакова; авторът Виктор Самуилов и издателят Гергана Димитрова (издателство „Лист“).

Въпреки желанието на организаторите за една представителна дискусия-разговор по темата, то тя бе доста посредствена и не особено градивна. В разговора се изказаха някои „азбучни истини“, както ги нарече Виктор Самуилов, но както и самата Тоня Горанова отбеляза „всички си ги говорим тия неща“. Особено впечатление направи опитът за „нападение“ към различни издатели във връзка с визията им за детските книги и учебниците, които не присъстваха на дискусията*.

Цялостно дискусията имаше твърде „домашен“ характер. Въпреки наистина признатите автори, които бяха поканени, то тя остана за пореден път капсулирана в рамките на гилдията. Опитите за провокация към други издатели, държавни структури и общество няма как достигнат до тях, защото в рамките на подобни малки, несинхронизирани и неясни като концепт разговори изводите за пореден път остават за говорещите ги. Продължава да не е ясно какво точно искат илюстраторите от издателите. Къде се позиционират писателите в диалога. Защо, как и кого трябва да подкрепя, спонсорира и съдейства държавата . Какво е ценообразуването на целия процес на създаване на една книга, за да достигне до масовия потребител. И най-вече – какво точно и ясно се очаква да се случи, било то като процес или като краен резултат.

Сред гостите на дискусията бяха и художниците Цвятко Остоич, Петър Станимиров, Ралица Николова, както и по-млади художници и ученици от НУИИ „Илия Петров“. Ето и част от същинския разговор:

Филип Зидаров направи кратка ретроспекция на историята на българската илюстрация, поставяйки акцент върху 60-те и 70-те години на миналия век. Въпросите за „естетическите и духовни завоевания“, „школите, които подготвят поколенията, стъпвайки на традицията“, „визуалния отговор на литературата“ в рамките на историческия поглед бяха само бегло споделени като разсъждения от изкуствоведа. „Аз сега не мога да кажа, сегашните млади илюстратори чия школа са. Ние не говорим дори в аспекта на школа като стилистика. Защото примерно, Борис Ангелушев имаше ужасно много последователи и епигони, някои от тях дори не можеха да бъдат различени от него. Много други автори са се влияли от своите учители, докато в момента има едно доста безтегловно състояние въобще на разбирането за илюстрацията, което у нас започва около 90-те години със срива на издателската дейност. (…) Какво липсва на онази част от съвременната българска илюстрация, която на мен не ми харесва – липсва ѝ духовност, разбиране, онова, което е отвъд рисуването.“

Друг аспект, който бе изтъкнат като проблем на съвременната илюстрация, е пазарът и липсата на художествено образование в издателите, които предлагат и налагат определена образност в книгите и най-вече в тези за деца. Илюстрация или провокация? – така бе зададен въпросът към дискутиращите. Сотир Гелев се противопостави на определението за провокация: „Защо трябва нещо да ни провокира непрекъснато и непременно? Илюстрацията няма нужда да е провокация, тя трябва да е честна, искрена и със разбиране, и ако прибавим към това и малко майсторство изобщо няма нужда да провокираме никого. Децата така или иначе са провокирани – за тях всяко нещо е ново.“

Дали трябва да се капсулираме в школи или това вече е една остаряла идея за унаследяване на „занаят“. „Ако това може да се нарече „школа“ този стремеж по някакъв начин да пресъздадеш усещането за една книга – това е моята школа. Мисля, че децата са много по-широко скроени и тези определения „абстрактно“ и „реалистично“ са определения на възрастните.“ – коментира Мила Янева-Табакова, един от младите художници в България, чиято работа все по-често откриваме на пазара.

„Аз съм дошъл тук да се уча!“ – каза Виктор Самуилов. „За мен лично не е важно да се направи просто визията на един текст, защото както знаем децата предпочитат да изгледат един филм, а не да прочетат сценария за него. (…) Важното за илюстрацията е да има съвпадение на инвентите.“

Кирил Златков обобщи: „Добрите илюстрации трябва да са изляти, да са направени на един дъх, да са категорични и безкрайно чисти като подход и естетически възглед, за да могат да минат на следващото ниво – смисълът, да могат да допълват това, което остава в главите ни от литературата.“

Единственият издател в групата – Гергана Димитрова (изд. Лист) „пое вината“ на издателите в България. „Може би основната причина за качеството на книгите са издателите. И всъщност издателите нямат никакъв интерес да дават на българските художници да създават, да илюстрират – все по малко стават случаите когато се дават такива поръчки. (…) Проблемът на повечето издатели е, че те изхождат от това какво искат купувачите, а този пазарен принцип унищожава естетиката. Отговорността винаги е при издателите – те трябва да създават вкуса, защото ако няма кой да издаде книгата тя няма как да стигне до читателите. Трябва да се накарат издателите да рискуват.“

Тоня Горанова сякаш завърши разговорът: „За нас няма изход, обществеността трябва да се вдигне, не ние, а ако се вдигне критерият всички тия талантливи хора биха могли да имат хляб.“, а Сотир Гелев прибави „Ти говориш така сякаш на обществеността ѝ пука?“.

Текст и снимки: Милена Радева

* Сайтът „Българска илюстрация“ си позволява да не цитира посочените издателства, тъй като те не присъстваха на дискусията, за да изкажат своето мнение и позиция.