Катина Пеева за наградата „Константин Константинов” и творчеството си

Както вече обявихме Катина Пеева е носителят на националната награда „Константин Константинов” в категория „Илюстратор” за 2020 г., а ние имахме възможността да си поговорим с нея за престижната награда и творчеството

Честито, Катина! Какво означава за теб тази награда?

Благодаря! За мен е огромна чест, и честно казано, все още не мога да повярвам, че съм спечелила толкова престижно отличие:) Беше наистина  голяма изненада, още повече, че изобщо разбрах, че съм номинирана, по-малко от седмица преди церемонията.Това е първата издадена книга с мои илюстрации, и съм изключително благодарна за високата оценка!

Ти спечели приза с един уникален проект „Непознатото дете”. Разкажи ни малко повече за него и работата по него.

„Непознатото дете“ е третото издание от поредицата „ Музика в книга“ която е уникална с това, че комбинира традиционната книга с музика, в случая специално създадена по мотиви от произведение на самия Е.Т.А.Хофман, както и с аудиокнига.

Този текст за първи път се издава в България, с прекрасния превод на проф.Борис  Парашкевов.

Основният човек зад проекта е Ина Кънчева, и съм и благодарна за това, че реши да ми се довери за тази толкова сложна задача, въпреки, че нямам опит в областта на илюстрацията.Благодаря и също и за това, че ми даде свобода за визията, както и че ме изчака толкова дълго, защото работата по книгата ми отне близо две години.

Относно моята работа , през повечето време работих заедно със Свобода Цекова, която е дизайнер на книгата, и ежедневно ми помагаше със своите знания, съвети и подкрепа.

Музиката е създадена от Симеон Едуард и Георги Стрезов, а адаптацията на книгата за слушане е на Александър Секулов, като гласа е на Самуел Финци.

Ако можеше да избереш проект от цялото ти творчество, който най-лично те представя като творец и да предложиш на журито, кой би бил той?

Не бих казала, че мога да посоча само един такъв проект.Опитвала съм се да рисувам различни неща,  експериментирала съм, а и работата ми е налагала да влизам бързо във всякакви стилове, така, че съответно и резултатите са доста различни.

Надявам се тепърва да нарисувам такива „проекти“. в които по-точно да успея да повторя, да покажа нещата, които си представям, и за които засега не ми достигат умения.

От това, което съм направила досега, може би бих избрала „Дяволиада“ по Михаил Булгаков. Решението ми представлява  малка книжка от пет типажа, които могат да сменят лицата и телата си. Изключително  много се забавлявах докато я правех, и в крайна сметка се доближи до това, което исках да постигна.

И ще те върнем още веднъж назад във времето. Поглеждайки огромния труд, който си вложила в тази наистина уникална книга, има ли илюстрация която не си харесваш днес и би искала да поправиш? 

По принцип не обичам да се връщам към старите си неща.Когато разглеждам предишните си рисунки винаги си откривам грешки,недостатъци  детайли, които бих направила по различен начин от новата си гледна точка, и чувството ми е по-скоро тягостно.

Случвало ми се е години след като съм завършила нещо да се върна и да го започна отначало, за да стане по-добре.Миналият месец започнах да си преправям едни рисунки от 2014 г, които не съм качвала в портфолиото си

Все пак като цяло предпочитам да мисля за новите неща, които искам да направя.

Какво да очакваме от теб скоро или не толкова скоро? Може и да не е свързано с илюстрацията, защото ти самата каза, че не се определяш като илюстратор

За свой срам трябва да призная, че съм твърде разхвърляна и хаотична,  обичам да започвам нови неща, но обикновено не ми достига дисциплина да ги довършвам, като това, в комбинация с факта, че всъщност не ми остава и много време за рисуване води до там, че правя някои от „проектите“ си с години.

Иначе съм започнала илюстрации по три свои любими приказки,  иска ми се да правя  кукли- от филц, от полимерна глина, рисува ми се с акварел,  с цветни моливи, работя по една серия от картинки, където експериментирам с хартия, като подготовка за едни доста сложни (или поне планирам да са доста сложни )хартиени илюстрации.

Опитвам се едно по едно да довършвам(или започвам) всички тези неща, и се надявам  да излезе  нещо сполучливо.Оказа се, че следващата година ще имам  изложба, така, че ще се види какво съм успяла да направя.

Определям се като човек, който се учи да рисува.

Благодаря ти!

Текст: Милена Радева

Снимки: личен архив