Leipziger Buchmesse 2018
|И докато ние бяхме в Болоня, то само на 1000 км и 10 дни по-рано се състоя Leipziger Buchmesse, или „Панаирът на книгата в Лайпциг”. Това е вторият международен книжен форум в Германия, който макар да е по-малък, дълги години е играл важна роля в културния живот на разделената държава. Панаирът датира от 1632 г., когато успява да надмине по известност и брой представени книги дори този във Франкфурт на Майн. След Втората световна война и съживяването на Frankfurter Buchmesse, Лайпциг става основен книжен форум на ГДР и страните от „нашата” страна на Желязната завеса. България не веднъж участва на различни събития, както и на възроденото през 1956 г. IBBA изложение, за което може би трябва някой ден да ви разкажем.
Но да се върнем към настоящето, за миналото може да си поговорим друг път. Панаирът в Лайпциг има трудната задача да се конкурира със своя брат – Франкфурт и то на родна земя. Затова организаторите целят да изместят фокуса от търговията с авторски права и да създадат малко „по-домашна” обстановка. Форумът е отворен за публиката, макар и с билет (!) и има за цел да срещне писатели и читатели под един общ покрив. По време на изложението се връчват двете най-важни немски награди. The Leipzig Book Fair Prize (от 2005 г.) тази година бе присъдена на Esther Kinsky, Karl Schloegel и Sabine Stöhr и Juri Durkot; Leipzig Book Prize for European Understanding (от 1994 г.) – на Åsne Seierstad (Норвегия) и номинацията за German Children´s Literature Award (от 1956 г.)
През 2018-те година Leipziger Buchmesse се състоя между 15 и 18 март. Държава на фокус бе нашата съседка Румъния (за втори път, предишният е бил през 1998 г.), която представи повече от 50 ивента свързани с нейната културна идентичност под слоугъна “Zoom In”.
Един от главните атракциони за деца и възрастни през 2018 г. беше Manga Comic-Con и косплей програмата.
Панаирът в Лайпциг се е утвърдил и като център на арт книгата. До преди няколко години в отделна зона можеха да се представят творци, които създават собствени книги-уникати. Един от големите ни български участници беше Десислава Варджиева-Екарт, както може би някои се досещат – дъщеря на проф. Тодор Варджиев. Тя традиционно изготвяше книги с графични отпечатъци в ограничен тираж и ги представяше на собствен щанд. Националната художествена академия също е участвала няколко пъти с подобни проекти и собствен щанд, но за жалост тази възможност се изгуби във времето. Не сме сигурни дали тази практика на панаира продължава все още, но тази година една от залите е посветена на антикварните книги, „Изкуството на книгата и графиката” и изложба на „Най-красивите книги от цял свят”.
Мнозина творци твърдят, че панаирът в Лайпциг е някак „по-различен” и не може да се сравнява нито с Франкфурт, нито с Болоня. Нямахме възможност да го посетим тази година, но ще поправим грешката си догодина.
Текст: Милена Радева
Снимки: Leipziger Buchmesse website / FB page