Leipziger Buchmesse ден 1 – нещо различно

Моментът, в който чуваш съседите ти да подвикват след теб: „Лек път, Миленче, ще те чакаме да се върнеш”, осъзнаваш, че си поел на пътешествие, което не познаваш. Именно такова пътешествие за мен е и Панаирът на книгата в Лайпциг, който признавам си не съм посещавала до момента. Бях чувала, че това е един от панаирите, описван с най-много суперлативи и определено (лично мнение) има защо. Това е най-красивият, най-немският, най-артистичният и най-свободният форум в сравнение с Франкфурт, Болоня и Лондон, като в аванс ще кажа, че това е единственото сравнение, което ще си позволя да направя за това събитие. До тук приликите или по-точно разликите свършват. Предварително ще заявя, че няма да си говорим за български щанд (слава богу), както няма да си говорим и в тазгодишната Болоня. Стига, казах достатъчно.

Изданието е отворено за всеки, който иска да си купи билет на цена от 19€ на ден. Тук книги се продават (нещо, което не наблюдаваме по другите международни панаири), редом с авторски права и договори. Може би това е и една от основните причини да се събират главно немски или немскоговорящи посетители, които да разгледат и станат част от културната програма. Официално откриване няма, тъй като във всяка от петте зали има по няколко сцени на самия Leipziger Buchmesse, която има собствена програма, а каталогът за събитията е повече от 1000 страници. Сами разбирате, че човек нито има как, нито има интерес да огрее навсякъде. Малка уловка и самокритика в случая е, че всичко е на немски език, което ме провокира да извадя от бездните на съзнанието си малкото немски, който никога не съм учила, за да успея да намеря пресцентъра и правилния паркинг (зад brücke-то).

Панаирът в Лайпциг се превръща в един от най-големите още през 1632 г., когато изпреварва дори този във Франкфурт. След втората световна война градът влиза в територията на ГДР, което изцяло променя статута на книжното изложение. Въпреки това Leipziger Buchmesse играе важна роля в развитието на издателския пазар и книжната естетика в следващите 45 години, но за жалост той остава капсулиран в рамките на източния блок и локалните политики. Дори в българската история на илюстрацията, често пъти се говори за този панаир и книгите, които се представят в годишната изложба. След обединяването на Германия (1990 г.) локацията му се измества от центъра на града в сегашната бизнес сграда, което привлича и международната публика. И няма да крия изненадата си, когато видях какви тълпи от деца на всякаква възраст се редят още първия ден на секюрити чека. По-малките очевидно бяха организирани от училищата, но тийн вълната сама се разхожда на малки групички и активно рови из книгите. Не подценявам и факта, че заедно с книгите се провежда и Manga Comic Con (зала №1), което е една съвсем различна страна на ивента и определено допринася със собствена публика.

За статистиката – през 2018 г. посетителите са над 197 000, а изложителите около 2 635. А тук има буквално от пиле мляко. Нахвърлям само няколко аспекта, фокус за някои от тях ще направя в следващите дни, когато се доориентирам в ситуацията. Детските книги са изцяло на немски издателства и са отделени в самостоятелна зала (№2), в която има и детски центрове за игра, книжарница, детска площадка и различни събития. Антиквариатът е в зала №3, и за мен това бе най-интересната част от всичко, там успях да се изгубя и да прекарам целия си първи ден. Зала №4 е посветена на различни научни дейности и международните участници. Тук открих познатите ни щандове на Швейцария, Австрия, Италия, Китай, Тайланд, Сърбия, Словения и още няколко. А последната зала – №5, включваше най-различни печатни издания като календари, CD и винили, карти, вестници, списания и всичко, което минава през печатница.

Текст и снимки: Милена Радева