Leipziger Buchmesse ден 2 – Арт книгата и кинкалерията

Казах, че Leipziger Buchmesse е най-артистичният панаир, на който съм била и може би днес е редно да ви представя защо. Когато преди години ми казаха, че не Болоня, а Лайпциг е мястото където да видиш изкуството на книгата не бях много сигурна за какво става въпрос. Легендите около илюстратори, намерили своята „Нобелова работа” в Италия са далеч повече от тези за Лайпциг. Само че… тук си говорим за друго – за изкуството на арт книгата. Това е един много по-различен и артистичен свят от обикновените книги, които виждаме в ежедневието си.

Една цяла секция в зала №3 е отделена на художниците, които се занимават с това ювелирно изкуство. Тази част условно ще разделя на три.

В първата, която е и основна са т.н. art books. Това са художествени произведения на скулптурата и илюстрацията, които обикновено са ръчноизработени и са в силно лимитиран тираж. Повечето автори, с които имах удоволствието да си поприказвам казаха, че не правят по повече от 10 копия, като само осем от тях се обявяват за продажба. Цената… малък формат около 10х16 см средностатистически започва от 250€. Техниките и идеите варират според креативността на създателя. Ръчнокниговезани графични отпечатъци, разнообразни щанци, срезове, подвързвании и формати. Някои са наблегнали на подвързията, създавайки най-различни повърхности и растери, но съдържанието е чисто и просто бели листове. Други са заложили на изображения, които ако говорим прагматично напомнят портфолио с оригинали. Някои художници са поканили писатели, които да провокират със своите изображения да създадат текст. Наборът също е внедрен в идеята за лимитирана серия, посредством различни печатни техники  – фотопечат, гравюра, литография и др., така че да се приобщи към изразните средства на изображението. Различни текстури също са включени в оформлението като оризова хартия, памучни листове, фолио или плаки. Разбира се някои автори излизат до край от пределите на „полиграфията” и създават откровени скулптурни обекти (тези книги ви показах и във Франкфурт). Голяма част от тези художници представят книгите си на възможно най-много събития не само в Германия, но и по света, където подобен тип смелост се оценява високо.

Втори план на залата са малките будки, които са заселени с различни художници и тяхното творчество. Те представят концептуални илюстрации, картини или типографски плакати. Всичко се продава, а заинтересовани определено не липсват.

Трети елемент в залата са нещата, които аз наричам „кинкалерия” – магнитчета, кибритчета, значки, лепенки и стикери, картички, кукли, играчки и какво ли още не. Не, че тук не липсва творчество, определено човек се захласва по някои дреболийки, но в тях преобладава сувенирния елемент.

В същата зала е и изложбата за дизайн на книгата, в която са включени доста държави, не, казах, че за България няма да си говорим, като тази година златния медал е при Китай. Честно ще си призная, че някои книги не виждам за какво точно са включени в селекцията. Бързият поглед, който хвърлих през изданията, видя, че някои от тях „страдат” от искрена непрагматичност. Изненадана съм, че елементи като много малки бели полета, огромни или миниатюрни колонцифри, изображения равнени по ножа (крайно ляво или дясно) са мерило за креативност. Но всеки според вкуса си, аз не съм никоя, че да споря в този случай. От другата страна на павилиона беше подредена антикварна изложба на немски издания, сред които и едни от първите комикси на Мики Маус, детски книги, хитлеристка пропаганда и много други.

Тук е и старият ми познайник от Франкфурт, когото образно казано нарекох Йоханес, той представя същите фокуси пред младата си публика. За мен обаче, по-интересна беше старата линотайп машина, от която се възползвах да си създам блокче буквички.

Това определено е мястото, на което можеш да се запознаеш с много и креативни хора от „твоето тесто”, които по един малко по-различен начин са открили как да продават изкуството си – без опашки пред издателствата, без портфолиа и без горчивия вкус на отказа.

Целият албум със снимки от втория ден, можете да разгледате във Facebook страницата на сайта „Българска илюстрация“.

Текст и снимки: Милена Радева