Мария Гюлеметова за “Beyond the fence” и номинацията Klaus Flugge Prize

Наскоро ви съобщихме, че Klaus Flugge Prize обяви т.н. „дълъг списък“ на дебютантите в сферата на детските книги. Сред избраните имаме и българско участие в лицето на Мария Гюлеметова, която лично ни разказа малко повече за изненадата.

Как се роди “Beyond the fence”?

Историята се роди по време на следването ми за магистратура в Кеймбридж. Започна с появата на образа на дивото прасе. Въпреки, че той не е главният герой, ролята му е много важна.

Как успяхте да намерите издател, в случая – Child’s play?

Всяка година дипломниците от програмата излагат работите си в Лондон за 3 -4 дни. Програмата изпраща каталог и покана на голяма част от издателствата на детски книги и мнозина издатели я очакват с нетърпение и я посещават. Панаирът на книгата бе мястото, където успях да покажа портфолиото и историите си на няколко издателя. Имах големия късмет да заинтригувам Чайлдс Плей с нея.

Разкажете ни малко повече за книгата – концепция, история, илюстрациите, начин на работа и реакциите след излизането на пазара.

Като се изключат леки редакции в текста, историята остана непроменена до публикуването. Първоначално прасенцето живееше с момиче, което издателите пожелаха да променя на момче. Измислянето на външния вид на момчето се оказа най-трудната част, както и задачата да бъде разпознаваем на всички 14 илюстрации, в които се появяваше. Това отне много месеци. Да не кажа година, защото звучи твърде много.

Завършила сте НХА, а след това и „Илюстрация на детски книги” в Cambridge School of Art – какво се случи с творческата ви кариера след това?

Най-голямата случка бе да работя с издател. Другата важна за мен промяна бе, че от момента, в който реших да се подготвям за кандидатстване в програмата започнах да рисувам от натура. И до сега не съм спряла. В художествената академия завърших текстил и намерението ми да стана илюстратор означаваше да развия доста повече способността си да рисувам.

Живеете в САЩ. Имате ли поглед върху детските книги в България и какво е вашето мнение?

Имам щастието да се прибирам всяко лято в България и разглеждам книгите, които излизат. Има красиви книги и на български автори, и илюстратори и много класически творби биват преиздавани. Превеждат се и детски книги от най-нашумелите съвременни илюстратори. Книжната индустрия изглежда жива. Много харесвам нещата на издателство „Точица“.

Можете ли да споделите какъв е пазарът (или поне вашият опит) в Америка.

За пазара в Америка ми е трудно да говоря. Както може да се досетите е разнообразен и огромен. До такава степен, че е трудно човек дори да следи всичко, което излиза. Градската библиотека е основното място където правя това. Ходя ежеседмично и взимам детски книги без да се ограничавам единствено до новоизлезлите.

Интервюто взе Милена Радева