Вижсайт за Биенале на българската илюстрация 2020

Обсъждане между БНТ и СБХ за заданието за лого

Вчера (7 юни 2018 г., 17:30 ч.) в заседателната зала на СБХ се проведе среща-разговор с ръководството на БНТ по повод „заданието за нов графичен знак на Българската национална телевизия”, за което ви съобщихме и ние.

След обявяването на конкурса, голяма част от професионалната гилдия веднага надигна глас не само срещу начина, по който е обявена задачата, но и срещу генералното желание на Националната телевизия да премахне знака на Стефан Кънчев, създаден през 1959 г.

От страна на художниците в залата бяха Кирил Златков, Филип Попов, Светлин Балездров, Свобода Цекова, Милена Вълнарова, Антон Стайков, Стоян Дечев, Филип Бояджиев, Димитър Трайчев, както и студенти и колеги от различни университети. Константин Каменаров (генерален директор на БНТ и председател на УС на БНТ) и Герасим Славов (директор на дирекция „Маркетинг и комуникация”) бяха представители на БНТ, заедно с репортера Айше Сали и оператора Николай Балкански.

Държим още в началото да отбележим, както и двете страни споделиха и се съгласиха, че законово нарушение в процедурата подета от страна на телевизията няма. Дали обаче е коректна, е друг въпрос.

Ето какво написа Филип Бояджиев (асистент в НХА и преподавател в магистърската програма „Графичен дизайн на непечатни медии”) часове преди срещата. Публикуваме изказването му с негово разрешение и поради факта, че той на съвсем достъпен език представи едни от основните проблеми в анонса на телевизията: „Нека в началото да предположим, че националната телевизия е надраснала световното име в запазения знак Стефан Кънчев и иска да актуализира визуалния си език. Не искам да коментирам това дали е добре или зле, но винаги, когато загробваш класик e редно да помислиш преди това, правейки сериозна стратегия и обосновка.

Институция подобна на тази носи голяма отговорност на плещите си. Тя диктува, или ако това ви е преувеличено, има сериозно участие във възпитанието на вкус у настоящите и бъдещи поколения. (…) Навлизаме в конкретика. Ако всички си мислите, че това е конкурс за ново лого, БНТ май не мисли така. Според тях това е “задание”. Още със заглавието се удряме в първата стена. Не мисля, че широката общественост се намира в класната стая, за да и се дават задачи? Възможно е обаче да не са го кръстили конкурс, защото друго много важно нещо от един такъв всъщност липсва, а именно жури. Прочитайки по нататък забелязваме още нещо, липсва и възнаграждение за зададеното, но нека спрем с липсите и се фокусираме в малкото, което е написано.

Целта на заданието е “Създаване на нов графичен знак на БНТ”, който трябва да “символизира обществената ѝ функция, нейните традиции и цели като национална институция и най-обективен източник на информация.” Проблем, който напоследък наблюдавам в подобни текстове са изключително кухите и лишени от смисъл изисквания, на които трябва да отговаря едно лого. В нашия случай ми хвана окото “цели като национална институция”. Ако организацията, в случая БНТ, има такива и иска те да бъдат отразени визуално, може би е уместно да ги сподели…

Продължаваме с целевата група, а именно “Всеобхватната аудитория на БНТ, без разлика от възраст, пол и социален статус”, направо ми се иска да подменя “всеобхватната” с вселенската. Всеки маркетинг спец ще ви каже, че такива институции имат конкретен таргет (целева аудитория), нещо което е редно да се изчисли, на база на проучвания. За пример ще дам небезизвестната марка мотори Харли Дейвидсън, чиито таргет е 60 годишен счетоводител, конкретно, а! Не смятам, че трябва да е толкова тясно, но поне да съществува. (…) В “Условия за участие” разбираме, че куцо, кьораво и сакато има възможността да вземе участие в “заданието”. Смятам, че е време в нашата мила родина да започнем да уважаваме едно нещо наречено професия, защото сме тръгнали сериозно да осъществим вица: Като знам какъв инженер съм, ме е страх да отида на лекар. Също така става ясно, че БНТ е изключително щедър поръчител, който ни дава възможността да я залеем с предложения, за да е сигурна, че все нещо ще пасне. Нека не забравяме, че едно лого има и специфични употреби (особено било то показвано на екран) и може би е редно да се представи и някаква техническа информация по темата.

Напоследък стана много модерно да се правят супер отворени конкурси за лога. Според мен това е неработеща практика. Тесен конкурс с до 4 участника, предварително селектирани заради постиженията им е добра практика, но такива ориентирани към широката общественост губят тежестта си и съответно нивото е ниско. Опитът показва, че за да отразиш истински същността на една организация трябва да вникнеш дълбоко в логиките ѝ. Това обикновено не е едностранен процес, както в един отворен конкурс. Това са месеци на сериозна работа и общуване с поръчителя, за да може финалният резултат да е максимално отнесен към конкретната компания и да постига заложените цели и съответно струва пари.

За да обобщя ще кажа, че колкото и да мисля за нашия случай ми се въртят 2 сценария в главата. Единият, е че вече има “наш човек”, който дори е възможно да е разработил знака, и цялата тази работа е само параван, за да си измият ръцете. Вторият сценарий за жалост е на трагедия. Явно в Българската национална телевизия няма компетентни хора, които НЕ да знаят как се прави конкурс за запазен знак, а просто да попитат вещите в сферата какво е това животно и има ли то почва у нас. Всички гореспоенати факти са крайно недопустими и тъжни, но за жалост реалност.”

Константин Каменаров отрече конкурсът да е „нагласен”, обоснова широкия и неограничаващ спектър на заданието да е с цел получаване на възможно най-много предложения от възможно най-много хора, а желанието му е „Искам да бъде модерно, искам да бъде бляскаво!” и благодари на колегите за плама и провокираната от тях дискусия. И добави, че каквото и да се случи от тук нататък новото лого и визия трябва да са готови до месец септември! Сякаш в целия разговор директорът не успя да вникне в две много съществени неща. Едното, че логото, което и в момента използва телевизията е некоректно представено спрямо оригиналния проект на Стефан Кънчев. И второто, че всъщност едно лого не оправя и не спасява положението, а това е дълъг работен процес от екип както от художествена страна, така и от страна на поръчителя (в случая БНТ) и работата включва много повече компоненти и детайли, освен „просто един запазен знак”.

Три важни въпроса бяха зададени вчера:

Кой написа заданието? – Герасим Славов (директор на дирекция „Маркетинг и комуникация”)

Кой щеше да журира? – отговорът беше „щеше!”

Готова ли е БНТ да свали конкурса от сайта си и да изготви нов с помощта на гилдията?„Да, но ново задание ни трябва бързо! До три дни?”

На 13 юни 2018 г. в 10:00 ч. в сградата на БНТ трима представители на художествената страна на разговора ще проведат втора среща с ръководството на медията. Това ще бъдат Антон Стайков (от страна на СБХ), Филип Бояджиев (от страна на НХА) и Филип Попов (от страна на бизнеса).

Ще очакваме повече информация от тях самите, тъй като те ще имат нелеката задача да отстояват позицията и професията на изключително много колеги.

Дебатът дали знакът на Стефан Кънчев трябва или не да бъде сменен ще оставим настрана, тъй като този въпрос е обект на друг вид дискусия.

Снимки и текст: Милена Радева

Оригиналният проект на Стефан Кънчев, първото лого на БНТ от 1959 до 2008 (в синьо) и логото в момента (в червено)

 

Константин Каменаров (генерален директор на БНТ и председател на УС на БНТ) и Герасим Славов (директор на дирекция „Маркетинг и комуникация”)

 

Add a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.