Панаирът на книгата в Болоня – как се представихме през 2025 г.

Както повечето от вас знаят, екипът ни е в Болоня почти всяка година, но отразяваме събитията на местна почва всяка година, дори във времената на Ковид. Този път обаче, решихме, че ще се дистанцираме от случващото се, защото много се изписа и изприказва за „двата“ щанда на България и особено много се излала от хора, които не само не са тук, но и никога не са били. Някак привично ни е да разбираме от всичко – едно време беше само от футбол, медицина и политика, днес всеки е културен трегер, колос и арбитер.

Какви са причините за двата щанда, изобщо не искам да коментирам, защото какво се случва отвътре не ни засяга, важното е как изглежда отвън в очите на колегията и по-важно – на публиката в Болоня.

Ще започна от щанда на АБК, който тази година е много светъл и приветлив, отворен за ползване от всички, които са на панаира и имат срещи, но нямат щанд (аз лично имах две срещи с издатели на него) и позволява на посетителите да се запознаят с българските книги. Има отпечатан каталог (на английски) с показаните издания и наистина този път е едно достойно представителство на родните книгоиздатели.

Единствената ми лична забележка е, че няма ясна диференциация на отделните издателства, т.е. по никакъв начин не става ясно кое издателство кое е, за да се разграничи от останалите и да може да представи себе си и книгите си, и по този начин да привлече вниманието на потенциално заинтересовани други издатели за авторски права, съвместна работа или комуникация. В този ред на мисли, в края на статията ще видите и няколко снимки на подобни решения от други национални кътчета.

Председателят на Асоциация „Българска книга“, Десислава Алексиева, взе участие в многоезичното четене на Конвенцията на ООН за правата на детето – най-широко ратифицирания договор за правата на човека в историята, в което се включиха 42 автори, илюстратори и издатели от цял свят. А освен това в официалната програма бе включен разговорът „Българската илюстрация – 2000 – 2025“, чийто фокус бе развитието на детските книги и книгоиздаване в България.

Освен всичко, случващо се на Панаира в Болоня, както вече и ние споменахме в предишен пост, благодарение на АБК тази година за пръв път от 80-те години насам, България има двама автори в селекцията за наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ – Мая Дългъчева и Ясен Гюзелев.

Щандът на АКК, е може би по-редно да го наречем „изложбата“, защото там целта е друга – 19 художници, които са включени в курирана селекция. Това е второ представяне на организацията и настоящото издание надгражда и продължава историята от предходното. Освен илюстрациите са показани и самите книги, визуални материали – визитки, картички, контакти и каталог. Към изложбата има и отново селектирана част с нови книги, издадени през 2024 г., които са включени в сайта на организацията, към тях каталог няма и техни илюстрации не са представени в изложбата. Като цяло обстановката е много добре организирана, срещат се колеги, има посетители, разглеждат с интерес, разговори, закачки, смешки. Пространството е усвоено много добре, Свобода Цекова и Антон Стайков са направили чудесна визия и те самите работят с визия за случващото се, няма как да не им го призная колегиално.

Две неща тук ми направиха впечатление обаче. Първото е твърде обсебващото присъствие на цялата организационна структура в полето на пространството, все едно наглежда стадото си. Никъде в другите изложбени пространства към издатели, щандове, изложби нямаше някой който непрекъснато да седи и да наблюдава кой-как-какво прави, камо ли да има толкова много хора от екипа в полето на изложбата. За гардеробиерната няма да споменавам дори – тази родна черта си я знаем.

Второто е, че познавайки организаторите, разбирам тенденциозното показване на едни и същи художници абсолютно всеки път. И няма да има изненадани, ако и догодина видим същите тези имена в „селектираната изложба“. Освен това, това не са илюстрации към книги, които са излезли през последната година-две, дори три, има творби от 2015, 2017, 2018 г., което са си едни 10 години назад във времето, т.е. тук актуалност нямаме. Дали това е целта, или не, аз няма да спекулирам.

Въпреки това организацията включи три панела в официалната програма на Болона –  „Преводът като подстъп към българската литература“, Капка Кънева взе участие като ментор в програмата Protfolio Review и „Going Global: Тенденции и неоткрити гласове в съвременната българска литература“.

Но стига толкова за щандовете. Тази година в Болоня са представени над 15 000 издатели, и това е най-големият брой участници до сега. Изложбата на илюстраторите е разгърната до представяне на по-голямата част от дългия списък – тук ще призная, че не съм сигурна какво точно се е случило със селекцията, защото не е ограничена до 76-те художници от шортлиста, както се случваше предходните години, но не показва и всички 324 такива, защото пространството е ограничено.

В залите на Bologna Fiere се помещават и още няколко официални изложби – 30 години BIB, Естония – държавата гост за 2025 г., Сидни Смит – наградата Андерсен 2024, Тихи книги, Украйна – вчера и днес и още много. Както и множество локални експозиции, като тази на България, за която вече споменах, на Китай и на различни издателства, училища и организации.

Разбира се, не можем да пропуснем Стената на илюстраторите, която с всяка изминала година завзима все по-голяма територия, дори и нерегламентирана такава. Безкрайните опашки за портфолио ревюта и срещи с издатели.

Традиционно бе връчена и най-голямата награда в света на литературата на името на Астрид Линдгрен, приза грабна френската писателка Марион Брюне.

Целият албум можете да разгледате във Facebook страницата ни.

Пъстро, шарено, срещи с много хора, лекции, четения, ревюта, конкурси и надежди за нови хоризонти, това е Болоня с няколко думи.

Ciao ragazzi, до следващия път.

Текст и снимки: Милена Радева