Представяме: Иво Рафаилов

Юли… време е за море, почивка и четене на плажа, затова този месец ще посветим на кориците и техните създатели.

Иво Рафаилов

Образование: Културология, СУ.

Професионален опит: От осем години съм на свободна практика и се занимавам с оформление на книги. Преди това около пет години бях в рекламния дизайн.

Изложби/проекти/награди: Награда „Златна четка” от фестивала „Пловдив чете” 2018 г.

Какво всъщност означава да правиш корици? Разкажи ни за твоя процес. В началото е обаждането или писмото от издателя, възлагащ ми книгата, споменавам го, защото при мен този момент винаги е свързан със страха, че съм достигнал до момент, в който няма начин нещо да ми хрумне. После прочитам книгата и нещата се нареждат. Езикът на всеки текст успява да ме вкара в своя си свят, откъдето задължително изскача нещо. Избирам формата на изданието според текста – дължината на разказите, ако е сборник с разкази, дължината на главите при романите, графиката на стиха в книгите с поезия. Правя варианти, обикновено три различни прочита на книгата, които предлагам. Авторът или издателят избират този, който съвпада и с техния поглед. Понякога се доверяват на моето мнение, на моя фаворит сред направеното, друг път се налагат корекции. В тези случаи егото ми стои настрана, защото, ако при мен нещата приключват с направата на корицата, то те още дълго ще живеят с нея. Има и случаи, в които авторът има предварителна идея как иска да изглежда книгата му. Това не отменя етапа с четенето и предлагането на алтернативи.

Корицата илюстрация ли е? Старая се да бягам от това, ако приемем, че илюстрирането следва твърде буквално текста. Опитвам се по-скоро да хвана някоя от идеите в книгата и да я превърна в образ, в символ или дори в метафора върху корицата. Тук роля играе и езика, стила на автора, според който избирам подхода си.

Корица, на кое произведение си мечтаеш да създадеш? На някоя от любимите ми книги – „Моби Дик” или „Божествена комедия”. Но, ако се случи, се надявам да е по-късно в живота ми.

Какво най-често хората НЕ знаят за корицата на една книга или за процеса на създаването ѝ? Вероятно аз съм малко старомоден или просто консервативен, но вярвам, че в една книга текста си остава най-важното. В този смисъл корицата само служи. Ако не може да помогне на текста, да го открои, поне трябва да се опита да не му пречи, да не го принизява излишно. С по-смелите и оригинални книги си позволявам и аз самият да подхождам оригинално.

Разбира се, понякога издателите имат маркетингови стратегии, които си вървят със своите си изисквания, но сякаш се случва така, че към мен се обръщат хора, които имат повече доверие в подхода ми.

Любими примери, които са те накарали да посегнеш към книга, заради корицата? Жена ми наскоро ми подари старо издание на „Моби Дик” с илюстрации на Рокуел Кент, намерила го в кашон. Преди години прелистих „Дневник на една лоша година” на Кутси привлечен от оформлението, но все пак си я купих заради текста. Забелязал съм, че обикновено литературата, от която се интересувам е добре оформена, поне според моя вкус.