„Радост, тъга и надежда – 16 илюстрации за детски книги от български художници“

„Като всяко дете обичах книгите с картинки. Още преди да се науча да чета, прекарвах часове, като се взирах в най-малките детайли – в кораби, които плуваха в бурни морета, в просълзените очи на малката кибритопродавачка, в мишлета с костюми и в замъци с остри кули. Илюстрациите ми разказваха истории, караха ме да се смея и да мечтая, понякога се появяваха в съня ми и ме плашеха. Научих се да чета и тогава ги видях по нов начин. Те ме поведоха към приключения, а някои от героите завинаги свързах с образите от моите детски книги. По-късно, като баща, ги преоткрих и се срещнах с книгите на следващото поколение. Героите изглеждаха по различен начин, но радостта и възторга в очите на дъщеря ми бяха сякаш същите.

Защо илюстрацията на детската книга е толкова важна? С какво помага на текста, на четенето? Как художникът интeрпретира историята и посланията в книгата? Тези въпроси ме вълнуват днес и затова с радост приех поканата на Асоциация „Българска книга“ да направя изложба от детски илюстрации на български художници. Селекцията е субективен избор и няма претенции да бъде класация или да изчерпва разнообразието от стилове и посоки в българската илюстрация за деца. Това, което ме привлече към конкретните илюстрации, художници и книги, беше емоционалното свързване на рисунките и авторовия текст, допълването на атмосферата или създаването на напълно нов свят. Представените илюстрации са вълнуващи, метафорични и необичайни. Вярвам, че те достигат до децата от различни възрасти точно с това най-важно качество на илюстрацията – да предизвиква тъга или радост, да вдъхновява и размечтава, да възпитава любов и емпатия.“

В изложбата са включени илюстраторите: Любен Зидаров („Майчина сълза“, Ангел Каралийчев. „София-Прес“, 1975 г.); Стоян Анастасов („Учените мишки“, Георги Караславов. „Български художник“, 1973 г.); Радослав Маринов-Реме („Три поемки“, Дора Габе. „Народна младеж“, 1964 г.); Тоня Горанова („Час по физическо“, по стихове на Георги Струмски. Неиздадена, 1989 г.); Сотир Гелев („Как Лора се научи да брои до десет“, Сотир Гелев. „Ентусиаст“, 2018 г.); Ясен Гюзелев („Оливър Туист“, Чарлз Дикенс. „Тодор Нейков“, 2014 г.); Пенко Гелев („Илийчо и Август“, Сотир Гелев, Пенко Гелев. „Ентусиаст“, 2013 г.); Кирил Златков („Когато искам да мълча“, Зорница Христова. „Точица, 2015 г.); Люба Халева („Книгата на всички неща“, Хюс Кайер. „Жанет 45“, 2017 г.); Свобода Цекова („Двата трамвая“, Осип Манделщам. „Лист“, 2018 г.); Юлиан Табаков („Детска стая“, Модест Мусоргски. „Културни перспективи“, 2013 г.); Евгения Николова („7 приказки зелени, крила, крачета, антени“.„Рибка“, 2015 г.); Росица Ралева („Цветният човек“, Иван Теофилов. „Жанет 45“, 2015 г.); Ива Груева („Боб и падащите звезди“, Мария Мартин. „ЕкоKидс“, 2013 г.); Мила Янева-Табакова („Пук“, Валери Петров. „Колибри“, 2018 г.); Калина Мухова („Балконът“, по стихове на Атанас Далчев. „Точица“, 2018 г.).