Вижсайт за Биенале на българската илюстрация 2020

Ревю: „Как малкият Клаус стана Дядо Коледа”

„Как малкият Клаус стана Дядо Коледа”

Илюстрации: Дамян Дамянов

Автор: Лиман Франк Баум

Превод: Надежда Розова

Рядко попадаме на оригинална коледна приказка, камо ли на оригинално илюстрирана такава. Но издателство „Колибри” истински ни изненада в края на 2017 г. с приключението, наречено „Как малкият Клас стана Дядо Коледа“. Всъщност книгата не е нова. Лиман Франк Баум, който правилно свързвате с „Вълшебникът от Оз”, публикува своята история през далечната 1902-а. Илюстрациите на първото издание са на Мери Кларк. В България книгата излиза два пъти – през 1998 г. от издателство „Прозорец” и през 2004 г. от „Фама”. Първото издание е без илюстрации, а второто – с оригиналните рисунки на американската художничка.

Това, което предлага ИК „Колибри”, е един изцяло нов и изключително приятен за четене превод с илюстрации на Дамян Дамянов и още тук е редно да кажем, че те изцяло ни потапят във времето, когато е писана самата история. Сецесионното звучене на рисунките не е никак случайно. Началото на ХХ век е времето на този силно орнаментален стил, каквито са и първите илюстрации от 1902 г. Връзка с тях в настоящото издание можем да намерим дотолкова, доколкото Дамян Дамянов използва характерните за стила елементи като рамки, рисуван текст и определена вълнообразна образност. В същото време той е много далеч от идеята за повърхностно копиране и елементарно наподобяване на неактуални художествени тенденции. Художникът улавя всичко онова, което е характерно за времето на текста и усещането за епохата, без да тласка читателя към ненавременна имитация.

Прозрачният акварел и лекотата на рисунката придават ефирен, почти ювелирен характер на картините, като не ги утежнява и претрупва с детайли. Стилизацията е премерена до нивото на бързо, лесно разпознаване на формата, без тя да губи усещането за обем и триизмерност, което позволява техниката. Вълнообразните камшичести форми се прокрадват през илюстрациите и са умело прикрити в тяхната практичност – корените на дърветата (с. 8), косата на Несил (с. 18), стъблата на цветята (с. 21), шарката на пуловера на Клаус (с.61) или пушекът от комина (с. 115). Ярките цветове много премерено контрастират спрямо рутината на черно-белия растер на текста, а тънкият украсен елемент остава деликатно „скрит” в гънката на разтвора. Въпреки малкия формат на изданието изображенията не са притиснати от размера си. Напротив, художникът успява да развие многофигурни композиции не само в двата разтвора (с. 106-107; 126-127). Общо 13-те илюстрации и трите разделни страници дават достатъчно информация за образа и историята на младия Клаус, а по-алчните читатели могат само да съжаляват за малкия брой творби.

Оцеляла повече от век, легендата за Дядо Коледа оживя отново на българския пазар благодарение на Надежда Розова и Дамян Дамянов. А ако краят на студения сезон не ви се струва подходящ за зимна приказка, то силно грешите – тази история е доказала, че е вечна.

Add a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.