Ревю: „Луна“
|„Луна”
Автор: Николай Грозни
Илюстрации: Ива Сашева
Издателство: Begemot
За първи път се запознахме с работата на Ива Сашева в началото на годината, когато представи авторската си книга „Шест истории” (за нея скоро), но вниманието ни привлече и друга нейна творба, този път в колаборация с автора Николай Грозни. „Луна” определено поражда куп въпроси не само относно фабулата, но и по отношение на илюстрациите. Още с корицата си книгата се отличава сред шарената маса. Черно-бяла цветна картина, в която заглавието е изградено чрез рисунка на метални форми, шрифт, наподобяващ пишеща машина, и розова загадка със зелено око. Цялата тази гатанка се разплита много бързо пред читателя, който в следващите разтвори установява, че това всъщност е розов мравояд, а действието се развива на Луната.
Текстът, макар и необемен, успява да постави ясна философско-концептуална основа, върху която стъпва и художничката. Към всички въпроси, които си задават двата мравояда, спокойно можем да добавим и нашия – защо са розови?
Ива Сашева умело изгражда цялата книга само с няколко базови цвята и композиции, които не са натоварени с движение и динамика, но за сметка на това са повече от логични и създават определена атмосфера като провокация към възприятията на читателя. Водейки се от факта, че двете животни само си приказват от началото до края на книгата, то задачата на Ива Сашева е била изключително трудна – да развие шестнайсет различни разтвора, които да задържат вниманието на реципиента до последната страница. Художничката съумява да разнообрази иначе потенциално монотонните изображения с различни гледни точки и ракурси, както и с ловка закачка на криволичещия между образите текст. Като логична пауза се явяват и стр. 14-15, където мравоядите изчезват от кадър и са заменени от „пет мравки, заклещени под един голям камък”, а зрителят открива и шестата мравка, която „избяга още през юни”.
Равното, постоянно черно небе, изпъстрено с бяло-сини звезди създава спокоен растер, контрастиращ с бялата, но обемна лунна повърхност. Двете розови петна, които изграждат телата на мравоядите, действат като ярък цветен акцент. Макар в тяхната обработка да не е търсена определена триизмерност и натоварена светлосянъчност, лекият полят акварел сякаш сам изгражда формата. В същото време, макар да не са красиви като създания, мравоядите на Ива Сашева са силно емоционални и някак посвоему симпатични. Те не се усмихват, нямат големи влажни очи, не са малки и пухкави, но са изпълнени с живот, въпроси и хиляди съмнения, свързани със собственото им съществуване и личния им Аз.
Ива Сашева и Николай Грозни предлагат на българската публика една истински философски поднесена книга, изпълнена с много точно премерена естетика и увлекателна загадъчност. Дали малките читатели ще я разберат? А какво да кажем за големите?
И не забравяйте, че „на Луната практически няма почти никакви мравки”.
Снимки и текст: Милена Радева
Пластики: Илия Бояров