Ревю: „Приказка от два свята“
|„Приказка от два свята”
Илюстрации: Мая Бочева
Автор: Никола Райков
Издателство: Фондация „Таласъмче“
Приказките-игри не са непознати на нашия пазар, макар че дълги години бяха забравени и от издателите, и от авторите. Затова в последно време Никола Райков и Мая Бочева ни изненадват все по-приятно с новите си креативни идеи и истории. Последното предложение на екипа е „Приказка от два свята”, което ще понесе на среднощно пътешествие и децата, и възрастните. Aвторите предлагат не само книга-игра, но цялостен подаръчен комплект, който включва карта, изтриващ се маркер, 29 карти, книга и кутия. Всички те са идеално изработени и компактно решени, така че да няма загубени части или липсващи елементи.
И този път Никола Райков е създал завладяваща история за малкия хонтолул, който една вечер се измъква от Та-вана и попада в света на сенките. Цялостната атмосфера на разказа се разгръща не чрез илюстрациите в книгата, а на картата, върху която читателят трябва да развие приключението. По тази причина съвсем логична е липсата на мащабни, многофигурни композиции в книжното тяло. Стилът на Мая Бочева се разпознава, веднага щом редовният читател отвори книгата и картата. И макар тук да не присъстват емблематичните за нея „муцунки”, които придават характер на всеки неодушевен предмет, то типичната ѝ ъгловата рисунка и специфично оцветяване на обемите веднага издават кой е илюстраторът. Тревичките и дърветата сякаш са оживели заврънтулки, а линиите криволичат в нелогични посоки. Именно тази образност винаги е придавала особен чар в работата на художничката, която с годините наложи хрумките си като личен стил.
В книгата се откриват немалко на брой илюстрации, които имат по-скоро интродукционен характер, отколкото илюстративен. Тъй като писателят не е дал текстово определение кой герой какво животно е – макар описанията да са особено забавни, то рисунките веднага разкриват, че Мосю Дьо Тара Лу Лиеж е таралеж, Тао Мъх – плъх, а белият каменолап е козел. Образите са също толкова интересни, колкото са и описанията им, и определено не липсват скрити закачки за по-наблюдателните читатели. Всеки детайл е цветово и композиционно изграден и въпреки че това са дигитално създадени изображения, то Мая Бочева със сигурност не е пестила време и енергия да създаде всяко едно камъче, тревичка и гредичка.
Не на последно място трябва да отбележим цялостното оформление на комплекта. На пръв поглед растеровата подложка, имитираща хартия, може да изглежда натоварваща, но всъщност тя създава атмосферата на книжката, която поради специфичността на „разбърканото” четене има нужда от ясно откроени епизоди, които да се намират лесно и бързо на всяка една от 100-те страници. Тук тази функционалност определено е постигната. Малките детайли и елементи, разположени в отделните епизоди, също са спомагателни и бързо припомнят на читателя в коя част на картата се намира. В книгата са представени и 29 картички на предмети. Илюстрациите на тях са малки, но достатъчно ясни, за да са разпознаваеми.
Никола Райков и Мая Бочева са успели да изградят един цялостен, многослоен продукт, който да отговори на очакванията и на децата, и на техните родители. И този продукт вдига високо летвата както за конкуренцията на пазара, така и за тях самите. Интересно с какво ще ни изненадат следващия път.