Вижсайт за Биенале на българската илюстрация 2020

Сайтът “Българска илюстрация” стана на 3 години! 

Eто че в игри и закачки сайтът ни “Българска илюстрация” стана на 3 години!

Никога не съм и предполагала, че една идея може да се превърне в медия, която да обедини толкова много хора. Разказвала съм много пъти, как започнаха нещата, но никога не съм споделяла тук, пред всички, за които е създадена тази платформа.

През 2017 г. защитих своя дисертационен труд на тема “Българска художествена илюстрация от началото на 40-те до края на 80-те години на ХХ век. Тенденции и явления”. Както сами можете да се досетите, материалите, които трябваше да обработя навлизаха и в последното десетилетие на века, където… о, бога ми, черна дупка! Разлиствайки предходните години вече бях свикнала, че за едно събитие откривам поне десет статии в десет различни печатни медии – периодичен печат, сборници, албуми, бюлетини или книги, но от началото на 90-те насам – нищо! СБХ все още не бяха съставили последната част от албума “120 години…”, няколко колеги ми се обадиха за информация и текстове тогава, а събитията буквално преливаха – НЦК се беше задвижил, изложбите бяха всяка седмица, а отзвук нямаше никъде. Никой не събираше тази информация така, както бях вече свикнала да я намирам в различни издания като сп. “Изкуство”, “Деца, изкуство, книги”, “Литературен вестник”, че дори и “Работническо дело”.

Апокалипсисът в мен се запита какво ще стане, когато след още 10 години (например), някое друго “джудже” (както казваше един мой преподавател) реши да пише труд за нашето десетилетие. Какво оставихме ние, които трябва да пишем за него, след себе си? Ми, едно нищо! ИИИИ издава по четири сборника в годината, които съм намирала само в НБКМ, СБХ си гледа техните събития, тук-там някой сайт отмята по някое и друго интервю, Facebook не се брои за медия, университетските издания също са апокрифни, а често сборниците от научните им конференции излизат от печат години по-късно, в-к Култура потъна в някакви дебри… няма да продължавам. Не, не ме разбирайте погрешно, никога не съм си се представяла като Плиний Стари или Джорджо Вазари, по-скоро си давах сметка, че този “сайт” ще го четат мама, баба, тати и кучето, защото е под достойството на котката ми.

Неко – моят главен редактор, особено когато мине през клавиатурата на лаптопа ми

Така, с тези идеални цели се обадих на моя дългогодишен приятел Панталей Стоянов и го попитах дали иска да направим сайт. Той пък взе, че ми се върза и го направи, за което съм му благодарна и до днес. Както винаги съм казвала и както винаги е било – всичко тук се движи от доброто желание. За “работата” си не съм взела от никого нищо (добре де, понякога прося снимки), а реклами, партньорства и европроекти няма. Всички пътувания, снимки, акредитации, билети, хотели, пътни, дневни, панаири, изложби, истории…

Ето така започна всичко – файл idea 3 copy 🙂

Вярвам, че “Българска илюстрация” успява да отвори врати в нашия немалък свят не само като медия, но и като възможности, защото знам колко много издатели, автори и колеги намират връзки, работа или конкурси чрез сайта, представянията, каталога на Биеналето и се радвам всеки път когато получа фийдбек за това 🙂 Докато имам силите, ще имаме сайта, който реално погледнато съществува, защото вие правите изложби, участвате в конкурси, фестивали, панаири, издавате книги и… и понякога ми се връзвате на акъла и участвате в рубрики като “Представяме” и “илюстратори ВКЪЩИ” 🙂

Айде, стига съм приказвала, че да има какво да кажа и догодина, нали?

Желая ви слънчева събота и много усмивки! ❤️

Милена 🙂

 

Add a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.