Секционна изложба „Графика и илюстрация” – СБХ

Секционната изложба на „Графика и илюстрация” към СБХ бе открита вчера (30 май 2017 г.) на втория етаж на „Шипка 6″. Очаквано или не в нея илюстрация не откриваме. Още по време на заседанието на секцията в началото на годината беше ясно, че илюстрации трудно ще бъдат допуснати, независимо от общата „шапка”, под която и до ден днешен са обединени двете изкуства. Приоритет на СБХ остават изложбите, биеналетата и триеналетата на графиката и малките графични форми, а обща изложба на илюстрацията в Съюза не се е състояла вече повече от 11 години.

Но да се върнем към сегашната изложба и да проследим какво по-точно се случва на нея, наречена гръмко „секционна” и още по-гръмко с темата „Вход-Изход”. С влизането си в сградата всички гости установихме, че ток няма, изненадата обаче беше голяма не от липсата му, а от това, че вината е на ЧЕЗ, а не на СБХ, в който така или иначе мъждукат само няколко лампи. Изложбата откриха председателят на Съюза – Любен Генов, кураторът на експозицията доц. д-р Десислава Христова, проф. д. изк. Свилен Стефанов и проф. Буян Филчев.

Доц. д-р Десислава Христова подчерта, че идеята на изложбата е била да представи само най-доброто и да потърси нови и модерни възгледи за представяне на графиката. Идеята на секцията била да представи произведения, които да излязат от рамката на класическите графични изкуства и да навлязат в модерните техники. „Така дори една точка, която е отпечатана, можем да наречем графика”.

В тази посока бе и изказването на проф. д. изк. Свилен Стефанов, който майсторки провокира гостите в залата с въпроси за границите в изкуството и до къде едно изкуство е графика както в този случай, или е просто поредната изложба на съвременни, модерни форми. Доколко можем да позволим обратното капсуловане и затваряне, след крайното отваряне на всички изкуства в световен мащаб? „При всички случаи специално що се отнася до тук, до локалната ни територия на България, определено е положителна доколкото всички ние все още продължаваме да се нуждаем от разширяване на онези зададени полета, в които се развиват основните видове и жанрове в изкуството” – обобщи проф. д. изк. Свилен Стефанов.

В този смисъл и ние ще зададем същия въпрос: до колко СБХ, който твърде често си поставя цели да отсява най-доброто и професионално в сферата на изкуството в България, трябва да си позволява експерименти именно в секционните си изложби? Дали допускането на първо място на „външни” лица е редно и второ, което всеки посетител сам може да открие в изложбата, дали керамиката, фотографията и видеоартът имат място в изложба на секция „Графика и илюстрация”? Докато чакахме токът да дойде един мой колега художник (график) ме посрещна с думите: „Ако това е изложба на секция „Графика”, то според тях аз не правя графика!”. И наистина в изложбата трудно ще откриете „класическите техники”, но на моменти трудно ще откриете и „Вход-Изход”. Сигурни сме, че всеки от участниците е представил блестящо есе, обясняващо неговия творчески замисъл и ние сме много далеч от апела за буквалност, затова оставяме темата за темата на вас. Въпреки всичко в експозицията откриваме две имена, които ни препращат към илюстрацията – Капка Кънева и Жаклина Жекова.

Капка Кънева познаваме основно от работата ѝ по огромен брой корици за книги, които чрез фотография на различни обекти създадени от хартия заживяват на книжния пазар. И тук Капка запазва своята разпознаваема техника и стил чрез два отделни сета. Група черно-бели картини-фотографии на обекти от хартия, които представляват различни предмети. Играта на хвърлените сенки разкрива тяхната триизмерност, а фактурата на листа, от който са направени, ги оживява и създава пластичност на обектите. Втората серия, Капка показа пред публиката на изложбата “Love is…” в галерия „Степния вълк” на 14 февруари 2017 г. и е озаглавена „Анатомия на любовта”. Тази бутикова експозиция се състои от 12 сърцевидни инсталации от бяла хартия, всяка от които крие в себе си определено послание и емоция, затворени в плексигласова кутия.

Вторият лъч, прокраднал се в тъмната изложбена зала, са двете арт книги на Жаклина Жекова, илюстрирани посредством графично отпечатване. Фокус в тях са българската кирилица, букви и символи. Тук младата авторка е запазила условието за техника, но е успяла да го пречупи през професионалната си призма, превръщайки го в книга.

Въпрос, който обаче не можем да пренебрегнем е дали и докога Графиката и Илюстрацията трябва да бъдат поставяни под общ знаменател, щом дори секция Комикс съществува сама и всяка година реализира собствена изложба и подкрепя своите художници. Къде и как родните илюстратори могат да представят своето творчество в Съюза? Къде художниците на книгата – дизайнери, илюстратори и калиграфи могат заедно да поканят своята публика в обща годишна изложба? Кога? И може би най-важният въпрос – те имат ли място в тази обща секция?

Снимки: Милена Радева