Табла и илюстрации в изложба на Ясен Гюзелев

Вчера (1 юни 2017 г.) в книжарницата на корпус I на НБУ беше представена изложбата-дискусия на Ясен Гюзелев. Експозицията включва табла с най-ключовите и емблематични издания за деца, които художникът е илюстрирал през годините. Изцяло нови композиционни решения предлага този втори „прочит” на илюстрациите, които освен, че са напуснали полето на книжния разтвор са се превърнали в самостоятелни кавалетни произведения. В дъното на залата бяха изложени и няколко оригинални рисунки, които публиката добре познава от предишните експозиции на Ясен Гюзелев, но този път имаше възможността реално да ги сравни с печатните репродукции.

Дискусията трябваше да проведат Красимир Илиев (куратор в СГХГ) и проф. д-р Георги Лозанов, за съжаление г-н Илиев бе възпрепятстван и не присъства. „Новото произтича от това, че най-после неговите работи са изложени в библиотека. Смятам, че няма по-подходящ художник от него, работите му да бъдат изложени в библиотека – библиотеката да бъде неговата галерия” – започна разговора проф. д-р Георги Лозанов.

Образите, които Ясен Гюзелев създава, винаги са били обект на интерес от страна на публиката, дори още от времето когато се заговори в художествените среди за „една илюстрация на Алиса на един цял лист”. Неговите сюрреалистични типажи и ситуации директно навлизат в „потока на съзнанието” на читателя през текста. Илюстраторът често търси различни пластове, които допълнително да натоварят образа на героите. Доброто и злото, моралът и границата рядко са еднозначни, защото персонажите сами се лутат в избора си. Епохата, миналото е основен елемент в разработката на всяка една илюстрация, а магията, която излъчват, превръща вълшебния свят на приказката в реален.

„Във всички случаи образите му са и автопортрети. По някакъв начин той присъства. Пренесъл е своя Аз в тях, сред тях, някъде вътре. Някой път приликата е даже притеснителна” акцентира проф. Лозанов. Авторът от своя страна много ясно и откровено отговори на тази посока на разговора: „Едно, че съзнателно с цялата отговорност и риск влизам с образ, но има и друг момент – аз нямам възможност да ползвам модели. Освен много рядко жена ми и дъщеря ми, които влизат в ролята на мъжки гръб или нещо подобно. Но когато те не са под ръка, имам едно парченце огледало, с което се превръщам в каквото си искам, но дълбоко отзад очевидно личат моите черти.”

На събитието присъстваха и други видни български художници като Киро Мавров и Владислав Паскалев. Изложбата ще остане в книжарницата до края на месец юни.

Снимки: Милена Радева – още снимки можете да разгледате тук