Вал Стоева разказва за каталога „Детски книги от България: Съвременни писатели и художници“

Днес започва Международният панаир на детската книга в Болоня (Bologna Children’s Book Fair). Както вече споменахме, двата каталога „Детски книги от България: Съвременни писатели и художници“ („Children`s Books from Bulgaria: Contemporary Writers and Artists”) ще бъдат представени там. Преди да замине с Вал Стоева си поговорихме малко за каталога, Болоня и детските книги в България. Ето какво сподели тя:

– На какъв принцип се избират участниците в каталога – писатели и художници?
Водещото при избора на творците са книгите, издадени на български език, както и техните текстове. Най-напред преценяваме доколко текстът би бил интересен за чуждата аудитория (за която се подготвя каталогът) – това е важно условие, защото е невъзможно да очакваме книга, преназначена за българската публика, в която има твърде много специфични за нашата култура елементи, да предизвика интерес у чужденците. Чрез книгата представяме както писателя, така и художника, защото илюстрацията е онази, която първа предизвиква интереса на издателите и агентите, незапознати с българската детска литература.

– За теб лично кои бяха най-изненадващите произведения при изготвянето на каталога тази година? Издай ни нещо от „кухнята”.
Всъщност за мен няма никакви изненади, защото ми се пада отговорността да направя предварителната селекция и да дам аргументи относно предложените книги пред съвета от експерти на НЦК при НДК. Но може би ще е интересно да спомена, че в този втори каталог се откри една съвсем нова категория, „Минало и бъдеще“. В нея изследователите могат да открият ценните изследвания на Антон Стайков за българските буквари (в съавторство със Свобода Цекова) и за българския комикс, и впечатляващата пространствена книга на Мария Налбантова „Бели мечки за черни дни/Черни мечки за бели дни“. В тази категория е включена и единствената българска книга, номинирана 2 пъти за най-престижната награда за детска литература „Ханс Кристиан Андерсен“ – „Туфо рижият пират“ на Георги Константинов. За разлика от Почетния списък на Андерсеновата награда, в който номинациите са излъчвани от местната секция на IBBY, селекцията от заглавия за наградата се прави от международното жури.

– Има ли художници, които активно работят в сферата на илюстрацията, но не са познати у нас? Как могат да се представят и тези автори?
О, сигурна съм, че има. И това е твърде тъжно! Нашият пазар, поне по мои впечатления, от една страна държи на по-остарял тип илюстрация, което ограничава голяма част от творците, защото противоречи на новите тенденции. От друга страна, значителна част от купувачите смятат, че детските книги трябва да имат илюстрации, но работата на художника не се възприема като отделен труд, т.е. трябва да има илюстрации, но книгата трябва да е и много евтина. А това неминуемо принуждава талантливите ни художници да работят предимно с чужди издателства. Малко са смелите издатели, които не се съобразяват с натиска на пазара, но те не могат да работят с всички талантливи художници.
За достойното представяне на творците ни е важно да се промени нагласата на обществото към детската книга като стойностен продукт, а и издателите да не се поддават толкова на пазарните настроения. Бях много впечатлена, когато преди време се запознах с изследването на Антон Стайков върху букварите – благодарение на него осъзнах, че ситуацията в страната ни няма да се промени, докато илюстрациите, които възпитават у децата вкус и са предавали дори идеологически послания, не са в крак с новото време.

– Има ли още художници, които не са успели да влязат в двете издания, т.е. да очакваме ли трети каталог с нови или повтарящи се автори с нови произведения?
За съжаление има и художници, и писатели с техните книги, които по една или друга причина не са включени. Има писатели с много добри текстове, при които илюстрациите и полиграфическото изпълнение на книгите са с изключително лошо качество и това не позволява представяне пред чужда публика. Някои чудесни книги са с изчерпан тираж, т.е. невъзможно е да представим книгата физически на чуждите издатели. Има и случаи, при които текстовете са специфични за нашата култура, т.е. ще са неразбираеми за онези, за които е предназначен каталогът. А не трябва да забравяме и факта, че подобни издания са много скъпа инвестиция, т.е. имаме обем, в който трябва да се вместим.
Искрено се възхищавам на НЦК при НДК за подетата инициатива – наистина решението да издават каталога е смело, но и абсолютно необходимо. Много се надявам да има следващи издания и дори вече имам списък с книги/творци, които трябва да присъстват 

– Има ли интерес към българската книжна продукция при представянето на каталога на международните панаири? Били сте и миналата година в Болоня.
При срещите, които проведохме миналата година, определено се забелязваше интерес към книгите. Ние показвахме и хартиени копия на всяко издание, така че каталогът беше отправна точка за разговорите.
Всеки пазар има свои специфики и търсения: някои са склонни да подкрепят смелите черно-бели проекти, други предпочитат книги с пълноцветни илюстрации. По отношение на текстовете също има интерес, макар повечето издатели да търсят картинни книги, каквито у нас все още липсват.
Неоспорим факт е, че след представянето на миналогодишното издание, се наблюдава раздвижване по отношение на излизането на нашите творци на чуждите пазари. Знам, че тази година по-активните издатели/писатели имат редица срещи на предстоящия Панаир на детската книга в Болоня и ще им стискам палци да реализират договори.
Проблемът тук е не дали чуждите издатели и агенти имат интерес, а че в голямата си част нашите родни праводържатели (издатели, автори) по-скоро не са готови да предоставят откъси от творбите си, защото ги нямат подготвени на чужди езици…

– Какво още можем да очакваме в програмата на Фондация „Детски книги” до края на годината?
Програмата ни е доста динамична, а идеите понякога ни хрумват спонтанно, докато се срещаме с деца и възрастни. Онова, което твърдо можете да очаквате от нас, е изпращането на нови номинации на български творци за наградата „Астрид Линдгрен“ и за каталога White Ravens на библиотеката в Мюнхен; засилен интерес към работата на илюстраторите и подготовка за шестото издание на Награда „Бисерче вълшебно“. 

– Какви са твоите лични наблюдения и мисли по отношение на българската книга, писатели, художници – с какво си съгласна и с какво „спориш” в книжарницата?
Обикновено се опитвам да гледам обективно и да си представям кои творби на кое дете биха „паснали“, т.е. като цяло се опитвам да не съдя твърде строго. Мога да простя оформление, което не е дотам добро, ако текстът е интересен. Мога да се съглася и че книга, която заслужава твърди корици, може да излезе с меки, защото иначе няма да стигне до читателите заради цената…
Онова, което не мога да прощавам, са книги с правописни грешки, без сериозна редакторска работа и с ужасни илюстрации. Изморена съм и от тиражирането на едни и същи класически произведения – кое по-добре, кое по-лошо адаптирано, но всичките еднакви по смисъл. Децата искат да четат, но определено книгите с лоши текстове, грозни илюстрации и ужасен външен вид няма как да ги убедят, че четенето е ценно. А за развитието на естетически вкус въобще няма да говоря.

Снимки: Милена Радева