Малко след появата на първото орнитологично дружество, създаденото в САЩ през 1885 г. “Общност на Одюбон”, се появява и първият предшественик на определителите от новото поколение. Той е насочен към публика от неспециалисти, в частност към дамите и по-младите – описанията са подробни, но на достъпен, непретенциозен и на места даже лиричен език и се отнасят най-вече за по-разпространените и популярни птици. Тези, които невъоръжен със знания любител би срещнал на прозореца, в двора си или в покрайнините на града. Описаните видове са само 70 , а илюстрираните са дори по-малко. Авторът е дама – Флорънс Мериъм. Въоръжена с малък бинокъл и бележник, тя се опитва да разпознае птиците, които вижда в покрайнините на Сан Диего. Това се оказва нелека задача. Провокирана от собствените си неволи, а и от множество млади хора от обкръжението си, срещнали трудности в идентифицирането на птици в полеви условия, Флорънс Мериам решава, че една лесно преносима и лесно читаема книга би била чудесен помощник. Така през 1889 г. излиза нейният труд. “Птици през бинокъл”, който е резултат от тези записки, комбинирани с по-ранни нейни описания, публикувани в “Списание Одюбон” през 1886 г. Както самата тя казва в предговора, книгата в никакъв случай не е научен трактат, а по-скоро помощно средство за младите, които в желанието си да опознаят птиците около тях, срещат неимоверни трудности, когато са сами и няма специалист наблизо, към когото да се обърнат. Само малка част от тези млади хора, които тя среща в колежа имали, възможността да станат орнитолози или поне да научат терминологията, за да имат по-голям достъп до научните материали по темата. Освен опита си да насочи интереса към по-млада и неспециализирана публика, книгата има и още едно предимство – окуражава идентифицирането на птици в природата, без да се налага да бъдат убити, каквато е била практиката до тогава. За това, разбира се, от изключително значение е и появата и развитието на специализирана оптика, като бинокъла и телескопа.
Благодарение на тях, а и на своеобразния първи предшественик на полевите определители на птици в Съединените Шати, съвременничките на Флорънс Мериам се сдобили с ново хоби, подходящо за дамите. За разлика от доминираните от мъже научни среди по онова време, набиращото популярност ново занимание, наречено “birdwatching” било напълно достъпно за нежния пол, тъй като не изисквало научни познания.
С появата определителите става възможно да се предостави информация за дадени обекти по достъпен за по-голямата част от хората начин, следователно да се възпита у тях интерес и желание за съхраняването им. От своя страна, тази все по-разрастваща се “армия от аматьори” охотно събира така ценната и необходима информация за учените. Благодарение на данните, събирани от множеството любители, учените успяват да решат фундаментални проблеми, засягащи биологията на различните животни, тяхното поведение, численост и др., а както и сходни проблеми при растенията и гъбите.
Автор: Деница Пенева
Добави коментар